Пътуване през спомени
- Автор: Маринов Делиян
- Серия: Истории от Последното измерение #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътуване през спомени». Краткое содержание книги:
Скар е пробуден след смъртта си, за да служи на деструктивни сили. Живителната му енергия е поддържана от злата природа на Зеления камък и от спомените, които воинът получава. В тях Скар е насилник и престъпник. Ето защо воинът решава, че макар да е извършил безброй безчинства в миналия си живот, е длъжен да тръгне по пътя на принципите си. Кръв, магьосничество и секс съпътстват битката му за свобода и любов.
Ллойд преглътна. Лилиен бе замръзнала, а лицето й беше лишено от емоция.
— След обезчестяването на свещеното място ни нареди да запалим храма, за да заличим доказателствата.
— Това не е вярно — Лилиен изкрещя и стана от масата, удряйки я гневно с юмрук.
— Напротив, вярно е — сър Денотериън се намеси. — Дълго ги търсихме след това. Разбрахме и за други техни безчинства. Явно осъзнали, че можем да ги заловим и накажем за деянието, по-късно се разпаднаха и разпръснаха из кралството. А за историята с храма, както и за другите им злодеяния, разбрахме от тези, които заловихме и обезглавихме по-късно…
— Не е възможно… Той, той не беше такъв — Лилиен отказваше да приеме очевидната истина.
— Явно е бил — думите излетяха от Роландан. — Така се навързва и историята. Скар, макар и благочестив, се е обърнал към злото и по-късно, когато съдбата е отнела живота му, е бил върнат, за да служи обратно на това Зло в лицето на Нумориус.
Настъпи пореден дълъг период на мълчание. Библиотеката бе станала неимоверно студена и отблъскваща. Единствената светлина идваше от Камъка и Жезъла. Както сър Лотлансен отбеляза, обичайната й чистота и белота в момента бяха отстъпила място на по-скоро сив светлик. Сякаш самият камък бе покрит с гъст слой прах.
Накрая принципният рицар реши да наруши мълчанието, неспособен да издържи на напрежението, породено от тягостната тишина:
— Ваше Върховенство, казахте, че сте ни събрали с някаква цел. Не вярвам, че целта ви е била само да се запознаем с историята на една отрепка, която в последствие, макар и да е сред вражеските редици, си остава несъществена за войната!
— Грешите, сър Лотлансен — погледът на Мъдреца беше смразяващ, — разковничето се крие именно в този някога-човек. В Скар. Не случайно събрах всички вас.
— Нима всички го познаваме? Аз самият не го познавам! — сър Лотлансен обходи с поглед останалите присъстващи, след което отправи остър взор отново в Роландан. — А и откъде сте можели да знаете?
— Както на всички ви е известно, благодарение на Камъка, имам дарбата освен да лекувам и да пророкувам. Камъкът ми нашепна. Той ме накара да събера именно вас. А случайната поява на Лилиен, многоуважавана лейди от Ефесово, потвърди мъждивото пророчество. И макар вие, сър рицарю, да не го познавате, познавате ужаса и силата на врага и сте полезен в специалната мисия, на която ще ви изпратя. Всички.
Сър Лотлансен очакваше библиотеката отново да се изпълни с прелитащи и спорещи гласове, но напук на очакванията му всички бяха притихнали и очакващи.
— Всички вие познавате Скар в различните етапи от живота му, през които сте го срещали. Тъй като съм пряк наместник на Краля, докато се оправи здравословно, имам правото да ви призова в името на Кралството и народа на Силвернада.
Сър Лотлансен ахна.
— Отсега нататък, желаете или не, ще бъдете един отряд. След като всички отпочинат в храма, ще обиколите столицата и ще съберете още хора, след което ще отправите предизвикателство към Скар и войските, с които се движи.
— С каква цел? И защо въобще ще трябва да се включа, при условие, че дори не го познавам? — гневът на Лотлансен бе породен не от това, че го призоваваха против волята му в новообразувания отряд, а защото самият той не знаеше какво е неговото място там.
Роландан го погледна властно:
— Ти ще представляваш сър Денотериън, тъй като Предводителят на Рицарите има неотложни задачи, свързани с войната. Същата ще е задачата и на Стийл. Той също не познава Скар, но това, което го обвързва с отряда Ви, е фактът, че представлява мен. А другите — мъдрецът погледна поотделно всеки един от масата, — Ллойд и Лилиен познават Скар. Главен магистър Ехоу успя да овладее магията, която ще пусне в употреба, когато се изправите срещу Врага, а и ви трябва лечител. Но както протоколът повелява, при призоваване на специален отряд е редно да ви попитам първо дали ще се включите.
Всички кимнаха един по един, с изключение на сър Лотлансен и Лилиен.
— А каква ще бъде целта на отряда? Редно е да ми отговорите преди да ви дам окончателното си решение.
— Главната ви цел е да срещнете в битка Скар и войниците му. Там ще трябва да пуснем в употреба новата магия. А Лилиен и Ллойд ще бъдат хората, които ще призоват нови спомени и колебания у полуживия. Така ще се опитаме да прекъснем връзката му с Нумориус, като се надявам да го предаде.
— Аз съм съгласен. И без това имам сметки за уреждане с тези изчадия — тонът на Лотлансен издаваше ярост и импулсивност. — Но сигурни ли сте, че е възможно той да предаде Господаря си. На какво залагате?