Така ми харесва
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-422-2
- Переводчик: Ива Найденова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Така ми харесва». Краткое содержание книги:
— Да, моите крайници са доста рунтави — съгласи се Нейт, като разтриваше бедрата си. Той погледна нещастно към Джорджи. — Може би наистина ще се избръсна във ваната.
Джорджи плесна с ръце, а очите й заблестяха.
— Хайде всички да отидем в моята вила и да влезем в горещата вана. — Тя беше толкова възбудена през цялото време и Нейт се чудеше дали в клиниката не й даваха някакви антидепресанти, за които той не знаеше. Разбираше единствено, че бирата не я успокояваше много.
Чък вече си закопчаваше палтото, готов за тръгване.
— Ще направя на всички моя любим коктейл от прасковен шнапс! — Той повдигна ризата си и пръхна с мигли. — Мъхестият пъп на Чък.
Звучи вкусно.
Нейт все още не беше разбрал защо Чък живееше в дома на Джорджи, когато имаше разкошен апартамент в „Кристиана“, луксозният хотел в града, където бяха отседнали родителите му.
Пианистът засвири стара песен на Били Джоуел и светлините станаха приглушени. Щастливият момент беше приключил. Серена успя да прецени по изражението на лицето на Нейт — и коментара на Джорджи, — че той и неговата приятелка имат нужда да прекарат известно време сами. Тя дръпна стола си назад и нахлузи пуловера си през главата.
— Звучи изкушаващо, но всъщност трябва да се връщаме. Казах на майка ми, че ще се видим на вечеря с нея и баща ми в хотела в седем и половина. А трябва да се изкъпем и да се освежим.
Изражението на Джорджи се помрачи.
— О, я стига. Не можеш ли просто да им се обадиш и да им кажеш, че си заета?
За нея беше лесно да го каже. Тя реално нямаше родители.
Серена погледна Ерик и те се разбраха без думи, нещо, което само двама близки брат и сестра могат да направят.
— Съжалявам — каза тя твърдо.
Нейт не знаеше как се беше забъркал с неразумно момиче като Джорджи, когато неговата бивша приятелка и най-добрият му приятел, по случайност момиче, изглежда бяха най-чувствителните момичета на земята.
Джорджи стана и седна в скута на Нейт и облегна глава на рамото му. Тъмната й копринена коса миришеше на бира и трева.
— Тогава ще си направим купон без вас.
Блеър се усмихна самодоволно.
— Много зле. — Самодоволната й усмивка се превърна в победоносно изражение. — Ще тръгваме ли? — обърна се тя към Ерик. — Умирам от глад!
Чък седна превзето на коленете на Джорджи, въртейки дупето си напред-назад. Тогава шестима от холандските сноубордисти станаха и се струпаха в скута на Чък, като напълно смазаха Нейт. Всички, с изключение на Ян, който наблюдаваше с клюмнало изражение на изоставено кученце как Серена се приготвя да тръгва.
— Наслаждавайте се на вечерята — извика Чък. — Ние просто ще хапнем сандвич с мъже!
Блеър и Ерик взеха набързо ръкавиците и очилата си и се насочиха към вратата. Серена сложи шапката си под ръка и ги последва. Тогава тя чу Джорджи да издава писък и се обърна. Цялата група беше паднала от стола и всички се смееха, струпани на купчина на пода. Ян беше скочил най-отгоре и дори Нейт се смееше, противно на волята си.
Серена се загледа замечтано. Тя винаги беше в центъра на цялата забава, но сега беше вързана с Блеър и Ерик, които бяха толкова запленени един от друг, че едва забелязваха нейното присъствие. Все пак родителите й щяха да чакат. Тя не можеше просто така да ги зареже и да саботира останалата част от ваканцията си. Отново се запъти към изхода. Оставаха още пет дни от ваканцията и тя беше решена да си прекара добре, независимо как. Не беше ли именно с това толкова прочута?
Ами, да, сред другите неща.
Когато мислиш, че познаваш някого…
Лео изми и последната купа и я сложи на етажерката да изсъхне.
— Трябва да тръгвам.
Джени остави шоколадовия сладкиш, който похапваше. Бяха опекли общо двадесет, а бяха останали само дванадесет. Тя облиза трохите по пръстите си и погледна към Лео с кафявите си очи с издължени мигли. Искаше да разбере истината.
— Къде?
Лео се облегна на пукнатия кухненски плот от жълт линолеум и започна да бърника по копчетата на миялната машина. Маркс, дебелата черна котка на семейство Хъмфри, се беше излегнала на мръсния кухненски под и спеше. Лео прочисти гърло и Маркс размаха опашка нагоре-надолу в знак на недоволство.
— Имам поръчки за изпълняване — каза й той неясно.
— Ами, мога ли и аз да дойда?