Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
27. Амстердам
Междувременно тримата се бяха озовали на възвишението на Йоденбрестраат. Габриел се застоя за минутка пред къщата, където Хендрике Стофелс бе позирала на своя любовник Рембранд, и мислено й каза, че има само един въпрос към нея. Как така нейният портрет, откраднат от Якоб Херцфелд през четиридесет и трета година в Амстердам, се бе озовал в галерия „Хофман“ в Люцерн двайсет и една години по-късно? Девойката, естествено, нямаше как да му отговори и затова той насочи въпроса към Ели Лавон.
— Вероятно Фос се е освободил от нея при бягството си от Европа. Или пък може да я е взел със себе си в Аржентина и впоследствие да я е изпратил обратно до Швейцария, за да се продаде тихомълком. — Лавон погледна Габриел и на свой ред го попита: — Какви са възможностите от галерия „Хофман“ да склонят да ни покажат архивите си от онази покупко-продажба през 1964 година?
— Нулеви — просто отговори Габриел. — Единствените по-потайни институции от швейцарските банки са швейцарските художествени галерии.
— В такъв случай, изглежда, ни остава само една възможност.
— Каква?
— Петер Фос.
— Синът ли?
Лавон потвърди с кимане.
— Съпругата на Фос почина няколко години след него. Други наследници, освен Петер няма. И сигурно той е единственият, който ще знае нещо за картината.
— Къде е той?
— Още е в Аржентина.
— Каква е политиката му там?
— Питаш дали е нацист като баща си?
— Нещо такова.
— Много малко от наследниците на нацистите споделят техните убеждения, Габриел. Повечето изпитват срам. В това число и Петер Фос.
— Наистина ли използва това име?
— Отказал се е от псевдонимите, когато старецът се е поминал. Изградил си е добро име във винарския бизнес в Аржентина. Собственик е на изключително качествено лозе в Мендоса. Говори се, че произвежда някои от най-добрите продукции Малбек в страната.
— Радвам се за него.
— Недей да го съдиш, Габриел. Петер Фос е направил каквото може, за да изкупи греховете на баща си. Когато от „Хизбула“ взривиха еврейския културен център в Буенос Айрес през деветдесет и четвърта година, някой изпрати анонимно дарение за възстановяване на щетите. От сигурен източник знам, че е бил Петер Фос.
— А дали ще говори?
— Държи на уединението си, но все пак е склонявал да даде интервюта за неколцина изтъкнати историци. Друг въпрос е обаче дали ще разговаря с израелски агент на име Габриел Алон.
— Нима не си чул, Ели? Аз вече се оттеглих.
— Ако си се оттеглил, тогава защо с теб крачим посреднощ по студените улички на Амстердам? — Като не получи отговор, Лавон сам продължи: — Защото това никога не приключва, нали, Габриел? Ако Шамрон се бе опитал да те върне от пенсия, за да издирваш някой терорист, сигурно би го отпратил на секундата. Но тук нещата стоят различно, нали? Пред очите ти все още е онази татуировка на ръката на майка ти, която тя се опитваше безуспешно да прикрие.
— Приключихте ли с психоанализата, професор Лавон?
— Познавам те по-добре от всекиго, Габриел. По-добре даже и от красивата девойка, която ни следва. Едва ли имаш някой по-близък от мен, с изключение на Шамрон, естествено. — Ели направи пауза. — Той ти изпраща поздрави, между другото.
— Как е той?
— Отчаян е. Изглежда, слънцето най-сетне взе да залязва за ерата на Шамрон. Щура се из вилата си в Тиберия като муха без глава. Направо влудява Геула. Не е сигурна колко още ще може да го изтърпи.
— А аз мислех, че повишението на Узи ще даде картбланш за Шамрон на булевард „Цар Саул“.
— И той очакваше същото. Но за изненада на всички, Узи реши, че иска сам да се оправя. Преди няколко седмици обядвах с него. Бела направо е преобразила бедното момче. Сега повече прилича на корпоративен изпълнителен директор, отколкото на ръководител на Службата.
— А моето име изникна ли в разговора?
— Само мимоходом. Нещо ми подсказва, че Узи се е зарадвал на решението ти да се скриеш вдън земя в Корнуол. — Лавон го изгледа косо. — А самият ти съжаляваш ли, че не прие работата?
— Никога не съм искал тази работа, Ели. И искрено се радвам за Узи.
— Но пък той едва ли ще се зарадва искрено, когато научи, че планираш да пътуваш до Аржентина, за да разговаряш със сина на дясната ръка на Адолф Айхман.