Шоколадово докосване

Този път беше по-лесно да не бърза. Първата нощ той беше просто нечия еротична фантазия, отговор на нейната нужда да изпусне парата на сексуалното напрежение. Но втората нощ вече нямаше напрежение. Снощи той я беше любил цяла нощ. Сега, ако тя вдигаше лицето си към него, когато той я целуваше, ако очите ѝ се затваряха, ако мускулите ѝ омекваха и се подчиняваха на ръцете му, то беше защото... тя искаше той да бъде до нея. Доминик се запита дали тя пак щеше да го покани, ако не можеше да ѝ предложи в замяна страхотен секс, ако беше поискал само да се качи в нейния апартамент, да се сгуши в леглото до нея и да заспи.

Но той не искаше да проверява това тази вечер. Иначе собственото му желание щеше да го убие.

Това му харесваше, о, да, харесваше му да прави любов бавно. Доминик никога не беше правил това, не беше докосвал друга жена така, сякаш беше скъпоценна, и сякаш.. по някаква необяснима случайност... неговото тромаво, грубо докосване беше скъпоценно за нея. Не просто бързото, грубо задоволяване на страстта. Харесваше му това, че тя го пусна да влезе в апартамента ѝ, пламнала като роза. Харесваше му да я целува заради това. Харесваше му да я гали толкова нежно, навсякъде, да я целува, докато се изкачваха по стълбите, бавно и отдадено, сякаш разполагаха с цялото време на вечността. Сякаш това никога нямаше да свърши.

Ах, как му се прииска да изхвърли този куфар през прозореца, когато едва не се спъна в него. Но ако изхвърлеше нещата ѝ през прозореца, той сигурно щеше да съсипе образа си на свестен мъж. Може би трябваше да извади и да подреди дрехите ѝ в гардероба, докато тя спеше сутринта, да вземе проклетия куфар и да го даде на първия срещнат клошар. Почти като благотворителен акт.

Ах, ти, себичен негоднико. Това е нейното спасение, когато види истинското ти лице.

Той я целуна отново, като едва се удържа да не изрита куфара поне един път.