Зарево

— Ами закачете му ново мотиваторче, а.

— Не става така — разсмя се Мизи. — Наистина ли нищо не знаеш за това?

— Мизи — обади се Ексел отпред. — Дейвид е примамка. Времето му минава в стрелба по Епични, а не в майсторене на неща в работилницата. За целта имаме хора като теб.

— Доообре — отвърна Мизи и извъртя очи. — Благодаря ти. Страхотна лекция. Поздравления. Дейвид, мотиваторите са резултат от проучване на Епични и всеки мотиватор е свързан с код към отделно устройство. — Звучеше развълнувано: очевидно беше чела много за тези неща. — Помолихме Фабриката за заместител, но това може да отнеме доста време.

— Добре. Когато поправим това нещо, аз пръв ще го изпробвам.

Ексел се разсмя.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш, Дейвид? Използването на спирила включва и много плуване.

— Мога да плувам.

Ексел се обърна да ме погледне и вдигна вежди.

— Нещо против да обсъдим как гледаше водата на път към града? Изглеждаше, все едно смяташ, че ще те ухапе.

— Струва ми се, че и пистолетите са опасни — отвърнах аз, — но и сега нося пистолет.

— Щом казваш — рече той, обърна се и ни поведе напред.

Следвах го посърнал. Как беше разбрал за мен и водата? Толкова очевидно ли беше за всички? Дори аз не знаех, докато не се озовах в този наводнен град.

Припомних си усещането, че потъвам… как водата се затваря около мен… тъмнината и откровената паника при нахлуването на водата в носа и устата ми. И…

Потреперих. Освен това, не обитаваха ли акулите тези води? Защо плувците не се бояха? Те са смахнати, казах си. Те не се боят и от Епичните. Е, нямах намерение да бъда изяден от акула, обаче наистина трябваше да се науча да плувам. Трябваше да направя нещо по въпроса с акулите. Шипове на стъпалата?

Най-сетне спряхме в долния край на мост, който се издигаше високо в небето към един сияещ покрив.

— Пристигнахме — обяви Ексел и започна стръмното изкачване. Последвах го с любопитство. Навярно щяхме да намерим информаторите, скрити в джунглите в тази сграда. Докато вървяхме нагоре, дочух особен шум. Музика ли беше?

Наистина. Обгърна ме, щом се приближих — звукът на барабаните и струнните. Насам-нататък се движеха неонови форми в напръскани със спрей дрехи, а под музиката се носеха разговори.

Спрях на моста и накарах Мизи да спре точно пред мен.

— Какво е това? — попитах аз.

— Парти.

— И вашите информатори са тук?

— Информатори ли? Какви ги говориш?

— Хората, с които Ексел идва да се срещне. За да купи информация.

— Да купи… Дейвид — Ексел, ти и аз ще се смесим с народа на това парти и ще си поприказваме. Ще видим какво можем да разберем.