Мъртви преди мрак

Няколко преки по-надолу Бил отби на паркинга на затворен мол.

— Какво… — започнах, но Бил откопча колана ми, свали седалката назад и ме сграбчи, преди да довърша изречението.

Опасявах се, че е ядосан, и затова първоначално го отблъснах, но със същия успех можех да блъскам и по дърво. Тогава устните му докоснаха моите и ми стана ясно, че определено не е ядосан.

Боже, как се целуваше само! Може и да имаше проблеми с общуването в някои отношения, но определено не и в това. Изживяхме пет неповторими минути. Като изключим неудобството да си на предната седалка на кола, се чувствах добре — основно благодарение на това, че той бе толкова силен и внимателен. Захапах го леко и той изпъшка.

— Суки! — каза предупредително. Отдръпнах се леко.

— Ако направиш това още веднъж, няма да се сдържа, независимо дали го искаш или не — каза той и действително го мислеше.

— Ти не го искаш — отвърнах най-после, опитвайки се да не прозвучи като въпрос.

— Напротив, искам го! — Грабна ръката ми, за да ми покаже.

Ненадейно зад нас се появи ярка примигваща светлина.

— Полицията! — възкликнах. Видях една фигура да излиза от патрулката и да се приближава към прозореца на Бил. — Не му показвай, че си вампир! — добавих бързо, обезпокоена заради проверката на бар „Вамптазия“.

Макар че повечето полицейски отдели харесваха да работят с вампири, все още имаше предразсъдъци по отношение на вампирите по улиците особено когато става въпрос за смесена двойка.

Полицаят почука с тежка ръка на стъклото.

Бил запали двигателя и свали прозореца, но не каза нищо и се усетих, че зъбите му още не са се прибрали. Ако си отвореше устата, щеше да стане ясно какъв е.

— Здравейте, полицай — обадих се.

— Добър вечер — отвърна учтиво мъжът и се приведе да погледне през вътре. — Вие двамата сте наясно, че всички магазини наоколо са затворени, нали?

— Да, господине.

— Така. Ясно ми е какво точно правехте тук и нямам нищо против, но е по-добре да се приберете и да продължите там.

— Добре — кимнах енергично. Бил също успя да кимне сковано.

— Претърсваме един бар недалеч оттук — информира ни патрулиращият. Виждах само част от лицето му, изглеждаше едър, на средна възраст. — Случайно да идвате от там?

— Не — отвърнах.

— Вампирски бар — допълни ченгето.

— Не, не и ние.

— Ако нямате нищо против, госпожице, ще осветя шията ви.

— Ни най-малко.

Така и направи — насочи старото си фенерче към шията ми, а след това към шията на Бил.

— Хубаво, само проверявам. А сега тръгвайте от тук.