Остатъкът от деня
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
Та по време на тази обиколка — тъкмо прекосявах преддверието, като си мислех, че групата е излязла в парка, — видях, че мисис Уейкфилд е изостанала и внимателно разглежда каменната арка над входа на трапезарията. Когато минах покрай нея с думите „извинете, госпожо“, тя се обърна и каза:
— О, Стивънс, може би точно ти би могъл да ми дадеш сведение. Тази арка изглежда от седемнайсети век, но не е ли била построена сравнително наскоро? Може би по времето на лорд Дарлингтън?
— Възможно е, госпожо.
— Много е красива. Ала е навярно само една сполучлива имитация, изградена преди няколко години. Не съм ли права?
— Не съм сигурен, госпожо, но е напълно възможно.
После, като сниши глас, мисис Уейкфилд ми прошепна:
— Кажи ми, Стивънс, що за човек беше този лорд Дарлингтън? Предполагам, че си работил за него.
— Не съм, госпожо.
— О, аз пък бях решила, че си. Интересно откъде ми е хрумнало.
Мисис Уейкфилд се взря отново в арката и като я погали с ръка, каза:
— Значи не можем да сме сигурни. И все пак ми се струва, че е имитация. Много сполучлива, но имитация.
Бих могъл бързо да забравя този разговор, ала след като гостите си заминаха и аз занесох следобедния чай на мистър Фарадей в дневната, той ми се видя замислен. Помълча малко, после се обърна към мен:
— Знаеш ли, Стивънс, мисис Уейкфилд не беше чак толкова впечатлена от къщата, колкото очаквах.
— Наистина ли, сър?
— Изглежда, си мисли, че силно преувеличавам, когато разказвам за историята й; и си съчинявам, че всичко това е ставало преди толкова векове.
— Нима, сър?
— Постоянно повтаряше това е „имитация“, онова е „имитация“. Дори смята, че и ти си „имитация“, Стивънс.
— Действително ли, сър?
— Действително, Стивънс. Бях й казал, че си нещо изключително. Истински стар английски иконом. Че си работил в тази къща повече от трийсет години за истински английски лорд. Но мисис Уейкфилд ме опроверга. И между другото го направи напълно убедена в правотата си.
— Нима, сър?
— Мисис Уейкфилд, Стивънс, е абсолютно сигурна, че ти никога не си работил тук, преди аз да те наема. Дори е останала с впечатлението, че го е чула от собствената ти уста. Накара ме да се почувствам пълен глупак, както можеш да си представиш.
— Много неприятно, сър.
— Мисълта ми, Стивънс, е, че това действително е истинска английска къща на стара благородническа фамилия, нали? Поне за това съм платил. И ти си истински, старомоден английски иконом, а не някой келнер, който се представя за такъв. Ти действително си първа класа, нали? Точно това исках да имам, нима не съм го получил?
— Смея да твърдя, че го имате, сър.
— Тогава можеш ли да ми обясниш какви ги приказва мисис Уейкфилд? Защото за мен е огромна загадка.
— Възможно е малко да съм подвел госпожата, що се отнася до кариерата ми, сър. Много се извинявам, ако това е предизвикало някакво неудобство.
— Бих казал, че е предизвикало, Стивънс. За тези хора аз вече съм самохвалко и лъжец. А и какво означава „малко съм подвел госпожата“?