Последният олимпиец
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Percy Jackson & the Olympians #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0562-8
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последният олимпиец». Краткое содержание книги:
Историята на Пърси Джаксън и неговите приятели продължава с невероятни приключения и битки, с нови, неочаквани съюзници и с нови, още по-силни врагове.
Не можех да мисля за това. Те бяха мои приятели. Нуждаех се от тях.
След това си спомних злата усмивка на Кронос. „Не можеш да разчиташ на приятелите си. Те винаги ще те подведат.“
Анабет дойде при мен. Беше облечена в черни камуфлажни дрехи, ножът й от божествен бронз беше закрепен на китката, на рамото си беше преметнала раницата с лаптопа й — беше готова както за двубой с ножове, така и за сърфиране в интернет.
— Какво? — попита тя.
— Какво какво?
— Гледаш ме странно.
Осъзнах, че си мислех за странното ми видение как Анабет ме измъква от Стикс.
— Ъъъ… нищо. — Обърнах се към останалите. — Благодаря ви, че сте тук. Хирон, мини отпред, ти си начело.
Старият ни учител поклати глава.
— Дойдох само да ти пожелая успех, момчето ми. А и никога не се качвам на Олимп, освен ако не ме повикат.
— Но ти си нашият предводител.
Той се усмихна.
— Аз съм вашият учител и съветник. Но не съм ви предводител. Ще отида да видя какви съюзници ще мога да събера. Може и да не е късно да убедя братята си кентаври да помогнат. Ти събра лагерниците тук, Пърси. Ти си техният предводител.
Понечих да възразя, но всички ме гледаха очаквателно, дори и Анабет.
Поех си дълбоко дъх.
— Добре… Както казах в съобщението до Анабет, тази вечер ще се случи нещо. Кронос е приготвил някакъв капан. Трябва да накараме Зевс да ни изслуша и да го убедим да защити града. Не бива да му позволим да откаже.
Помолих Аргус да наглежда госпожа О’Лиъри. И двамата не останаха доволни.
Хирон поклати глава и рече:
— Ще се справиш, Пърси. Не забравяй къде е силата ти и се пази от слабите си места.
Думите му ми прозвучаха зловещо — бяха толкова близки до предупреждението на Ахил. След това си спомних, че Хирон беше учител и на Ахил. Това не беше кой знае какво успокоение, но кимнах и се опитах да се усмихна уверено.
— Да вървим — подканих останалите.
Във фоайето зад голямо писалище седеше пазач. Четеше дебела черна книга с цвете на корицата. Когато нахлухме с дрънчащи брони и оръжия, той вдигна глава.
— Училищна екскурзия? Вече ще затваряме.
— Не — обадих се аз. — Ние сме за шестстотния етаж.
Пазачът ни огледа. Очите му бяха бледосини. Беше плешив. Не можех да преценя дали е човек, или не, но като, че ли виждаше оръжията ни, така че явно мъглата не му действаше.
— Няма такъв етаж, хлапе. — Каза го като по задължение и прозвуча така, сякаш и сам не си вярваше. — Изчезвайте.
Приведох се към него.
— Четирийсет полубогове привличат страшно много чудовища. Наистина ли искате да останем тук при вас?
Той се замисли. След това натисна някакво копче и вратата се отвори.
— Хайде, по-бързо!
— Не е добре да минаваме през детектора — добавих.
— Ммм, да, прав си — съгласи се пазачът. — Асансьорът е вдясно. Макар че сигурно знаете пътя.
Хвърлих му една златна драхма и поехме навътре.
Решихме да се разделим на две групи, тъй като в кабината нямаше място за всички. Аз се качих с първата група. Този път вътре звучеше старото диско парче „Staying Alive“. Ужасяващ образ изникна в главата ми — Аполон с панталони чарлстон и прилепнала копринена риза.
Когато най-накрая вратите на асансьора се отвориха, въздъхнах облекчено. Пътека от увиснали във въздуха камъни водеше през облаците към Олимп на две хиляди метра над Манхатън.
Бях виждал Олимп няколко пъти, но въпреки това пак затаих дъх. Сградите искряха в златно и бяло на склона на планината. Цветни градини на стотици тераси. Ароматен дим се издигаше от мангали по лъкатушещите улици. А на върха на заснежения връх се издигаше дворецът на боговете. Изглеждаше величествен както винаги, но нещо не беше както трябва. Цареше тишина — нямаше музика, гласове, смях.
Анабет ме оглеждаше изпитателно.
— Струваш ми се… различен — заяви тя. — Къде точно беше?
Вратите на асансьора се отвориха отново и втората група лагерници излезе при нас.
— Ще ти кажа после — отвърнах. — Да вървим.
Поехме по небесния мост към Олимп. Магазините бяха затворени. Парковете бяха празни. Две музи седяха на пейка и унило подрънкваха на огнени лири. Един циклоп метеше улицата с изтръгнат с корените дъб. Някакво дребно божество ни мярна от една тераса и се скри вътре, като затвори капаците.