Милостта на Калр

— Може да се попита — отвърна губернатора Жиарод, — но не съм сигурна колко отговора могат да бъдат дадени. — Също като станционна администратора Целар, и тя взе парче захаросан плод и го остави в скута си.

— О — реших да пробвам. — Храмови мистерии. — За двете си хиляди години живот бях виждала няколко такива. Всички те бяха впоследствие забранени, освен онези, които допуснаха Анаандер Мианаай до своите тайни. В резултат оцелелите станаха широко достъпни. На теория поне — да се присъединиш към тях често беше умопомрачително скъпо.

Губернатора Жиарод мушна още едно парче плод под масата. Предназначено, предположих аз, за някое дете, по-неуморно и по-находчиво от сестрите и братовчедите си.

— Мистериите са древни — каза губернатората. — И много важни за атоеките.

— За атоеките или само за ксаите? И са свързани, по някакъв начин, с онази история за атоеките с пениси, които се престорили, че ги отрязват?

— Недоразумение, флотска капитана — каза губернатора Жиарод. — Фестивалът на гениталиите е много по-стар от анексирането. Атоеките, и ксаите в частност, са изключително духовен народ. А другото са метафори, неадекватно материален начин да се говори за нематериални неща. Ако имате интерес към духовното, флотска капитана, искрено ви съветвам да станете посветена.

— Боя се — каза граждана Фосиф, преди да съм отговорила, — че интересите на флотската капитана са повече музикални, отколкото духовни. Интересува се от нещо само ако то е придружено с песни. — Доста грубовато. Но вярно иначе.

Малка гола ръка сграбчи крачола на панталона ми, което и дребосъче да се криеше под масата, явно му бе писнало да чака заплеснатата в разговора губернатора и бе решило да си пробва късмета с мен. Беше си бебе, на годинка и нещо, и доколкото можех за видя голо-голеничко. Дадох му резенче захаросан плод — явно захаросаните плодове му бяха любими, — то го взе с лепкава ръчичка, натика го в устата си и задъвка съсредоточено, облегнало главица на крака ми.

— Граждана Фосиф спомена, че работниците в нейната плантация пеят постоянно — отбелязах аз.

— О, да! — потвърди станционна администратора Целар. — В миналото работниците са били транспортирани основно от Самир, но напоследък всичките са валскааиани.

Това ми се стори странно.

— Всички работници в плантациите ви са валскааиани? — Мушнах още едно парче захаросан плод под масата. Калр Пет с основание щеше да мърмори за лепкавите следи по панталона ми, но повечето радчаи глезеха безобразно децата си, така че мърморенето ѝ нямаше да е отровно.

— Самир е анексиран преди доста време, флотска капитана — каза Фосиф. — Всички самири вече са повече или по-малко цивилизовани.