Жулиета

Тази нощ предстояха пакости и лудории.

Ромео и братовчедите му изскочиха от палат „Марескоти“ и бързо завиха зад ъгъла, заливайки се от смях. Тази вечер лесно напуснаха къщата, тъй като бе претъпкана с роднини от Болоня. Бащата на Ромео с нежелание бе устроил пиршество с музиканти, за да ги забавлява. Все пак, Болоня не можеше да предложи нищо, което Сиена да не надмине поне десетократно.

Младежите знаеха много добре, че за пореден път нарушаваха вечерния час на коменданте Марескоти, затова спряха за момент и нахлузиха ярките карнавални маски, които винаги носеха по време на нощните си лудории. Докато стояха и се бореха с възли и панделки, семейният месар мина покрай тях с огромен бут за пиршеството, придружен от помощника си, който носеше факла, но се направи, че не вижда младежите. Един ден, Ромео щеше да е господар на палат „Марескоти“ и да му плаща сметките.

Най-после маските бяха по местата си и младежите сложиха кадифените си шапки, за да се прикрият по-сигурно. Развеселен от вида на приятелите си, един от тях задрънка весело на мандолината си.

— Жуулииееета! — изви той с престорено нежен глас. — Иска ми се да бях твоя птичка, малка игрива птичка… — изпя той и заподскача като птица.

Всички, освен Ромео избухнаха в смях.

— Много смешно! — намръщи се Ромео. — Подиграваш се на мъка, каквато никога не си изпитвал!

— Хайде — подкани ги друг от братовчедите му. — Ако не побързаме, тя ще си легне и серенадата ги ще се превърне в приспивна песен.

Разстоянието, което трябваше да изминат, не бе повече от двеста метра, но им отне доста време. Въпреки късния час, улиците бяха претъпкани с хора — местни и чужденци, продавачи и купувачи, поклонници и крадци. На всеки ъгъл стоеше прероден пророк с восъчна свещ и заклеймяваше езическите нрави, докато наблюдаваше групите танцуващи момичета с погледа на куче, гледащо наденица.

Младежите си запроправяха път — прескачаха канали и просяци и се промъкваха под колички за доставки. Най-после стигнаха до площад „Толомей“. Ромео се протегна да види защо тълпата стоеше неподвижно и видя зрелищна фигура, която се люлееше на стъпалата на църква „Сан Кристофоро“.

— Вижте — извика един от братовчедите му. — Толомей е поканил Свети Кристофоро на вечеря. Но не е облечен. Срам за него!