Новолуние
- Автор: Макдоналд Иън, Макдональд Йен
- Серия: Луна #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Новолуние». Краткое содержание книги:
Останах в шлюза за известно време, вкопчена в една дръжка. Опитвах се да потисна гаденето и гледах през малкото прозорче към космическия самолет, който висеше на фона на огромната, синя Земя. Планетата беше прекалено голяма, за да се усети движението на орбиталния кораб, който се отдалечаваше от нея с главоломна бързина. Но аз го усещах. Бях поела по пътя към луната: аз, Адриана Мария до Сеу Мао де Феро Арена де Корта.
Четири
Две целувки за Адриана Корта — по една на всяка буза. Малък подарък, увит в цветна японска хартия, мека като плат.
— Какво е?
Лукас обичаше да носи на майка си подаръци, когато ѝ идва на гости. Стараеше се да бъде добър син: поне веднъж седмично се качваше на трамвая за Боа Виста и се срещаше с майка си в павилиона на Санта Барбра.
— Отвори го — каза ѝ.
Видя удоволствието, което се изписа на лицето на майка му, след като внимателно разопакова хартията и долови характерния аромат на подаръка. Лукас много обичаше да контролира чуждите емоции.
— О, Лукас, не биваше. Толкова е скъпо.
Адриана Корта отвори мъничкото бурканче и вдъхна дълбоко аромата на кафето. Лукас видя как през лицето ѝ пробягва сянката на миналото — отдалечено от нея на десетки години и стотици хиляди километри разстояние.
— Боя се, че не е бразилско.
Кафето беше по-скъпо от златото. На луната този метал беше евтин и ценен само заради красивия си блясък. Кафето обаче беше по-ценно и от алкалоидите или диаморфините. Принтерите можеха да синтезират наркотични вещества, но така и не бяха успели да създадат кафе, което да няма вкус на отходна вода. Лукас не обичаше особено напитката — беше му прекалено горчива, а и лъжлива. Вкусът ѝ никога не отговаряше на аромата.
— Ще го запазя — каза Адриана, като затвори бурканчето и го притисна за миг към сърцето си. — За някой специален момент. Ще го позная, когато настъпи. Благодаря, Лукас. Разговаря ли с Аманда.
— Мисля, че този път ще пропусна.
Адриана не коментира думите му; дори не поглежда към него. Бракът на Лукас с Аманда Сун беше деликатен въпрос от години насам.
— А Лукасиньо?
— Спрях достъпа му до сметката. Но мисля, че Ариел му е дала пари. На мръсни банкноти. Какво говори това за семейството?
— Нека се налудува.
— В някакъв момент ще трябва да поеме отговорност за себе си.
— На седемнадесет е. Когато аз бях на неговата възраст, не оставях на мира нито момчетата, нито момичетата около мен. Трябва да се наслади на свободата си за известно време. Но, разбира се, че не бива да му позволяваш да харчи семейните пари — добре е да се научи да се оправя и сам. Онзи номер със спасителния космокостюм беше доста изобретателен.
— Да се оправя и сам? Дълбоко ще се учудя, ако видя такова нещо от него. Метнал се е на майка си.
— Лукас!
Укорът на майка му го накара да трепне.
— Аманда е все пак част от нашето семейство. Никога не говорим лоши неща за близките си. Нямаш право да се сърдиш и на Ариел. Още не е затоплила мястото си около Масата на Белия заек, а ти вече застрашаваш положението ѝ там.
— Успяхме да сключим сделката с китайците. Изпреварихме Макензи.
— И това ми хареса много, Лукас. Онези екипи за играчите по хандбал бяха добро хрумване. Задължени сме ти. Но някои неща са по-важни от проблемите на семейството.
— Не и в моите очи, мамо. За мен никога не е било така.
— Ти си истински син на баща си, Лукас. Толкова приличаш на него.
Лукас прие похвалата, въпреки че тя остави в устата му горчив вкус, като от кафе. Дори не познаваше баща си. Искаше да бъде истински син на майка си. Да прилича единствено на нея.
— Мамо, мога ли да ти доверя нещо?
— Разбира се, Лукас.
— Безпокоя се за Рафа.
— Ще ми се Рейчъл да не беше отвеждала Робсън в Огнището — особено толкова скоро след опита за покушение. Хората биха се усъмнили, че има нещо гнило.
— Рафа е убеден, че е именно така.
Адриана стисна устни и тръсна глава от раздразнение.
— О, стига, Лукас.
— Вярва, че Макензи имат пръст във всичко. Каза ми го. Познаваш го какъв е: Рафа добрякът, Рафа веселякът, Рафа шегаджията. Пред кого още ще изтърси такова нещо в момент на слабост? Разбираш ли колко опасно би било това за компанията?