Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Някои сме създадени да бъдем особени. Мислех си, че искаш да изпъкваш над останалите. За теб хорските подигравки са като тора за растението — карат те да цъфтиш като цвете.
— По-трудно е отколкото изглежда — промърмори тя. — Винаги със смело изражение на лицето.
— О, това го знам, имай ми доверие.
Двамата замълчаха загледани във водата.
— Ще ми помогнеш ли да острижа и другата половина?
— Ако питаш мен, остави я.
— Така както е? Защо?
Ярви кимна към екипажа:
— Защото проклети да са всички останали, ето защо.
— Проклети да са — промърмори Трън, загреба с шепа вода и приглади останала по главата ѝ коса. Трябваше да си признае, идеята му ѝ допадаше. Наполовина остриганата до кожа глава — особена, страховита — щеше да е предизвикателство за всеки, изпречил се на пътя ѝ. — Проклети да са — повтори тя и се засмя.
— Няма да си единствената особнячка в екипаж като този. Пък и — Ярви протегна сакатата си ръка и изтърси няколко кичура от рамото ѝ, — косата расте.
Оказа се тежък ден зад греблото — „Божествена“ се стесни, бреговете ѝ станаха по-високи и течението ѝ се усили. Свъсил вежди, Рълф направляваше кораба покрай стърчащи над разпенената повърхност скали. На свечеряване, когато залезът огря в розово гористите хълмове, стигнаха Прохода.
На брега имаше странно село, в което нямаше две еднакви къщи. Някои бяха от дърво, други от камък, а трети просто издълбани отвътре могили, не по-различни от тези, в които погребваха героите на Гетланд. Селото беше дом на хора от Разбито море, спрели по пътя си на юг и отседнали в него, както и на хора от Калийв и империята, направили същото по пътя си на север. Имаше също хора от горските племена и хората коне, прекратили тук пътя си на запад и изток. Семена, довети от вятъра от всички посоки на света и незнайно защо пуснали корени тук.
Но без значение от дрехите и обичаите им, нито от това колко се бяха изхитрили от дългите години дране кожите на преминаващите през Прохода екипажи на кораби, в жилите на отец Ярви течеше кръвта на Златната кралица, а с нея — познания за това как той да одере техните кожи. Пазари се с всеки на родния му език, един омайва с чаровни усмивки, друг стъписа с каменно пренебрежение и така, докато не се озова наобиколен от търговци, които се препираха помежду си кой ще му предложи най-ниската цена. Накрая той нае шест брадати вола от старейшината на селото, която дълго гледа недоумяващо малкото монети в ръката ѝ.
— Отец Ярви не е глупак — каза Бранд, докато екипажът го гледа как прави тази негова магия.
— Той е най-мъдрият и лукав мъж, когото съм виждал — добави Рълф.
Край реката имаше цяло дървено гробище: изоставени шейни и колелета, мачти и гребла, дори цял усукан кил, все още с ребрата и подсилващите надлъжни греди по него — скелетът на кораб, слязъл прекалено повреден от хълмовете на Прохода и разпарчетосан за части. Екипажът грабна брадви и длета и когато баща Луна изгря на небето, „Южен вятър“ стоеше изтеглен на сушата и качен на закрепените покрай кила му дървени шейни с плътни колела от нарязан ствол на дърво. Всичкият товар качиха на два наети фургона.
— Ще тренираме ли? — попита Трън, докато екипажът се разполагаше около запаления огън, а Кол ги разсмиваше с имитация на Одда, разказващ поредната си небивала история.
Скифър я изгледа учудено:
— Късно е, а утре ни чака тежък ден. Искаш ли да тренираш?
— Поне малко.
— Ще излезе убиец от теб. Донеси оръжията.
Рълф тръгна с ритници покрай постелите при първите лъчи на зората. Въздухът беше влажен и дъхът им излизаше на пара.
— Ставайте, говна такива! Чака ви най-тежкият ден в живота ви!
Не бяха имали лек ден, откакто тръгнаха от Торлби, но кормчията се оказа прав. Носенето на кораб на ръце през планина се оказа точно толкова трудно, колкото звучеше.
Пъшкаха докато теглеха въжетата, зъбеха се от напрежение, докато бутаха заклинените гребла, които сега служеха за дръжки, напрягаха гърбове и натискаха с рамене кила всеки път, когато колелетата запецнеха, оплитаха ръце и крака в гъста, потна, ругаеща тълпа. Дори с четирите впрегнати за носа волове, скоро всички бяха насинени от падания, прежулени от въжетата, нашарени от жилавите клони покрай пътеката и набодени с трески.
Сафрит тръгна отпред, за да разчиства пътеката от паднали клони, а Кол се шмугваше под кила с кофа катран и свинска мас и мажеше осите на колелетата. Отец Ярви даваше нареждания на воларите на майчиния им език, а те направляваха воловете и никога не използваха остен, ами просто шепнеха в ушите на животните.
И така, нагоре и пак нагоре, по пътеката, осеяна с камъни и прорязана от корени на дървета. Част от мъжете вървяха от двете страни през гората и се оглеждаха за разбойници, които често се спотайваха по тези места, устройваха засади и обираха или отвличаха в робство екипажите.