Нарко-маневри София — Бургас

— Сега е шансът ни! — през зъби изпупулика Лесов и подкани колежката си да отиде при Шуши, която си допиваше бирата на пейката и се пулеше на нещо в джиесема си. Полицай Тодорова директно отиде при гаджето на Мокрия, седна до нея и я попита:

— Хей, сладурче, здравей! Мога ли да седна до теб?

— Разбира се, заповядай! — с усмивка отговори младостката гювендия.

Шушито не беше прихванала нищо от опитите на родителите ѝ да я възпитат, а на съвети от сорта на „не говори с непознати“ изобщо не беше обръщала внимание. Дори и самите ченгета не си даваха сметка колко лесно ще изпързалят гаджето на Емилиян в опитите си да я вербуват.

— От квартала ли си? — продължи с въпросите женската кука, след като се настани до Шуши и си запали цигара.

— Да, живея в блока зад училището. А ти? — с детска искреност зачурулика кварталната палавница.

— Ами аз не съм оттук, даже не съм от София. Ако трябва да съм честна, търся нещо и се чудя дали ти не би могла да ми помогнеш — отговори Тодорова и сложи слънчевите си очила на диадема.

— Ами не знам, кажи какво ти трябва, ще се опитам да ти помогна.

— Търся амфети или коз, ама по-голямо количество. Случайно да познаваш някого, който би могъл да ми свърши работа? — директно зададе въпроса си Тодорова без повече да увърта.

Тъй като Шуши беше известна най-много с факта, че беше умопомрачително тъпа, мисля, че на всички е ясно какво последва.

— Оооо, ма така кажи, кака, гаджето ми се занимава с тия неща. Той може да намери абсолютно всичко, каквото ви трябва: коз, амфети, бонбони, бело, материалче… Каквото се сетиш!