Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Тя го измъкна от унеса.
— Да, вярно е. Но не знаеш какво означава да си женен за Зарийн Башийр, нали? — Тя се пресегна, хвана секирата на клупа на колана му и я огледа. — Кога ще го смениш това с чука?
Той дръпна Стъпко назад и изтегли секирата от ръцете й. Какво означава да е женен за Файле? Да се откаже от секирата? Какво искаше да каже тя? Какво знаеше?
— Айсам!
Гърленият рев се надигна като тътен и тролоците се появиха, всеки — с едни гърди по-висок от най-високия мъж, и наполовина по-широк, тичаха през нивите — тромава маса от черна броня, хиляди, плътно един до друг, с огромни лица, изопачени от клюнове и животински муцуни, с рогати глави или покрити с пера гърди, с шипове на лактите и раменете, с извити като коси мечове и секири, увенчани с остри шипове, с куки на копията и остри тризъбци — безкрайно, напиращо море от зловещи оръжия. Зад тях върху коне като среднощен мрак в галоп препускаха мърдраали с гарвановочерни плащове, увиснали мъртвешки на раменете им.
— Айсам!
— Интересно — промърмори Верин.
Според Перин това не беше най-подходящата дума. За първи път тролоците викаха нещо разбираемо. Не че имаше някаква представа какво означава то.
Той погали брачната си панделка и се помъчи спокойно да подкара коня към центъра на бойния ред на Две реки. Етаирите се подредиха зад него с пряпореца с червената вълча глава, развят от силния вятър. Ейрам беше вдигнал меча си с две ръце.
— Готови — призова Перин. Гласът му беше твърд; направо не можеше да го повярва.
— Айсам!
И черният прилив се затъркаля напред с нечленоразделен вой.
Файле беше в безопасност. Нищо друго нямаше значение. Нямаше да си позволи да погледне лицата на мъжете, прострели се от двете му страни. Дочу същите ревове, надигащи се от юг. От двете страни наведнъж! Никога досега не бяха опитвали такова нападение. Файле бе невредима.
— На четиристотин крачки! — По всички редици едновременно се надигнаха лъкове. Все по-близо идеше виещата маса — дългите здрави нозе гълтаха земята. По-близо. — Стреляй!
Звънът на тетивите се изгуби сред рева на тролоците, но градушка от стрели с гъши пера прошари небето и се изсипа над черната орда. Камъните от катапултите заизбухваха в огнени топки сред кипящата сган. Тролоците падаха — Перин виждаше как падат, премазани под ботуши и копита. Дори няколко мърдраала паднаха. Но приливната вълна продължи да се носи напред, запълвайки дупки и зевове, несъкрушима.
Не беше нужно да командва нов залп. Вторият полетя толкова бързо, колкото мъжете успяха да опънат лъковете си — втори порой от стрели се заиздига още преди първият да е паднал, след него последва трети, четвърти, пети. Сред тролоците избухваше огън — толкова бързо, колкото раменете на катапултите успяваха да се снишат — Верин препускаше в галоп от катапулт на катапулт и се навеждаше от седлото си. А огромните озверели чудовища идеха и викаха на език, който Перин не проумяваше, но крещяха за кръв, за човешка кръв и за плът. Мъжете, снишени зад коловете, се надигнаха и насочиха оръжията си напред.
Мраз прониза Перин. Виждаше земята зад тролокския наплив вече покрита с техните мъртви и умиращи, но тролоците съвсем не изглеждаха по-малко. Стъпко танцуваше нервно на място, но той не можеше да чуе цвиленето му от тътнещия вой на тролоците. Десницата му плавно измъкна секирата. Още не беше настъпило пладне. „Сърцето ми е твое завинаги, Файле.“ Този път оградите едва ли…
Без дори да се забави, предният ред на тролоците премина през острите колове — чудовищата надаваха болезнени врясъци, докато се набиваха върху остриетата, тласкани от още и още огромни туловища, катерещи се по гърбовете им. Един последен залп от стрели свали предната редица на катраненочерната гмеж, а сетне копията, алебардите и саморъчно направените пики започнаха да се забиват и да секат връхлитащите тела в черни ризници, момчетата също стреляха от сламените покриви, ехтеше разкъсващ ушите рев. Бавно, неумолимо, бойният ред на Две реки вече се огъваше на няколко места. Ако се скършеше, където и да е…
— Отстъпвай! — изрева Перин. Един тролок с глиганска муцуна си проби път през редиците, размахал огромния си извит меч. Секирата на Перин разцепи главата му до муцуната. Стъпко се изправи на задните си крака. — Отстъпвай! — Дарл Коплин падна, стиснал се за бедрото, пронизано от дебело колкото мъжка китка копие; старият Били Конгар понечи да го извлече назад, продължавайки да държи непохватно копие за глигани; Хари Коплин заразмахва алебарда, за да защити брат си, отворил широко уста в привидно беззвучен вик. — Отстъпвай!