![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз няма да умра.
— Така ли?
— Да, защото вече съм умирал и знам, че не ми е дошло времето.
Тя се засмя горчиво.
— Много смешно, няма що.
— Напълно сериозен съм.
— Не искам повече да ходиш там сам. Не му предоставяй още възможности да ти причинява подобно нещо.
— Глупости, Роуан! Не се страхувам от тъпия призрак. Освен това ми харесва да ходя там. Пък и…
— Какво?
— Така или иначе той все някога ще се появи.
— И защо смяташ, че е бил Лашър? — попита тя тихо. Лицето й внезапно се бе отпуснало. — Ами ако е бил Лангтри, ако е искал да ме напуснеш?
— Откъде го измисли?
— Ами измислих го.
— Виж, нека зарежем това. Просто исках да бъда откровен с теб, да ти кажа какво се е случило, а не да започна да умувам по въпроса. Не искам и ти да се тормозиш.
— Не ходи там сам — каза тя с потъмняло лице. — Никога сам и през нощта, не си търси още проблеми.
Той изсумтя пренебрежително.
Тя стана и излезе от стаята. Никога не я бе виждал да се държи така. След малко се върна с голяма черна кожена чанта.
— Разкопчай си ризата, моля те. — И извади стетоскоп.
— Какво, да не се майтапиш.
Стоеше пред него със стетоскопа в ръка и се взираше театрално в тавана. После сведе поглед и се усмихна.
— Опитваш се да измамиш чичо доктор? Е, добре, разкопчай си ризата.
— Само ако и ти разкопчаеш твоята.
— Веднага след това, обещавам. Всъщност, ако искаш, и ти можеш да послушаш сърцето ми.
— Добре, ако махнеш това. Господи, Роуан, студено е.
— Топля го в ръце само за децата, Майкъл.
— Ох, по дяволите, нима мислиш, че големите и силни мъже като мен не могат да усещат студ?
— Спри да ме разсмиваш. Поеми си дълбоко дъх.
Той изпълни нареждането.
— Е, какво чу там вътре?
Тя се изправи, свали стетоскопа и го прибра в чантата. Седна до Майкъл и притисна с пръсти китката му.
— Кажи де.
— Всичко е наред. Не чух никакъв шум. Не установих и никакви вродени увреждания, нито пък дисфункция или каквато и да било слабост.
— О, значи старият Къри е здрав като камък! А какво ти подсказва шестото чувство?
Тя сложи ръка на врата му и плъзна пръсти в отворената яка, като леко галеше кожата. Беше толкова нежно и така необичайно за нея, че по целия му гръб плъзнаха тръпки и пламъчето на страстта се разгоря.
Едва се сдържаше да не я сграбчи и тя сигурно го усещаше. Но лицето й си остана безизразно; очите й бяха някак стъклени и не се откъсваха от него. Той започна да се тревожи.
— Роуан?
Тя бавно отдръпна ръцете си. Отново се превърна в старата Роуан и остави пръстите си да се плъзнат с влудяваща нежност в скута му. Стисна подутината на джинсите му.
— Е, какво ти каза шестото чувство? — попита той отново, като едва се удържаше да не разкъса дрехите й.
— Че си най-красивият и секси мъж, с когото съм спала — каза тя лениво. — Че е било много умно от моя страна да се влюбя точно в теб. И че нашето първо дете ще бъде невероятно красиво и силно.
— Наистина ли това видя?
— Не, но така ще стане — отвърна тя и положи глава на рамото му. — Ще се случат прекрасни неща — добави и се сгуши в него. — Защото ние ще ги накараме да се случат. Можем да започнем още сега.
Към края на седмицата в „Мейфеър и Мейфеър“ се проведе първото сериозно заседание по въпроса за създаването на медицинския център. След консултация с Роуан бе решено да бъдат проведени няколко координирани проучвания относно осъществимостта му, оптималния му размер и най-подходящото място в Ню Орлиънс.
Райън уреди няколко срещи на Ан Мари и Пиърс в главни болници в Хюстън, Ню Йорк и Кеймбридж. На тях щяха да бъдат обсъдени възможностите за сдружаване с университети или съществуващи институции в града.
Роуан се зае да проучи техническите сведения за развитието на американските болници. Проведе четиричасов разговор с Ларкин, стария си шеф, и с лекари от цялата страна, като молеше за предложения и идеи.
Вече бе разбрала, че най-грандиозната й мечта може да бъде реализирана само с частица от капитала й, ако въобще се наложеше да се черпи от него. Или поне така твърдяха Лорън и Райън Мейфеър. Беше най-добре нещата да продължат да се развиват на тази основа.