Шогун

Аха! — разбра изведнъж Марико. Още една подробност си падна точно на мястото. Очиба? Значи, така се е хванал Дзатаки. Освен това Торанага държи в ръцете си Оми и има оръжие срещу Оноши и Харима, ако му потрябва, а дори и срещу Кияма.

— Защо се усмихвате, господарке?

Да! — искаше й се на Марико да каже и да сподели с Гьоко радостната си възбуда. Ако знаеш какви ценни сведения си дала на господаря! — идваше й да извика. Сега вече трябва да те възнагради! Би трябвало и теб самата да направи даймио! Ах, какъв изумителен човек е Торанага-сама — да слуша най-безучастно, с привидно безразличие. Какъв изключителен човек!

Ала Тода Марико-но-Бунтаро само поклати глава и каза спокойно:

— Съжалявам, че вашите сведения не са го ободрили.

— Нищо от онова, което му казах, не подобри настроението му. През цялото време беше мрачен и унил. Тъжно, нали?

— Да, много тъжно.

— Да — подсмръкна Гьоко. — И преди да си тръгна, ще ви съобщя още една интересна новина за вас, господарке, за да закрепим нашето приятелство. Твърде е възможно Анджин-сан да е много плодовит.

— Какво?

— Кику-сан е бременна.

— От Анджин-сан?

— От него или от Торанага-сама. Възможно е също така да е Оми-сан. И тримата са били с нея в опасно за забременяване време. Тя, разбира се, е взела както винаги предпазни мерки след Оми-сан, но нали знаете — сигурни средства няма, а грешки стават. Тя мисли, че след Анджин-сан е забравила да вземе мерки, но не е сигурна. Същия ден в Анджиро пристигна куриерът и в цялата възбуда по заминаването ни за Йокосе и покупката на договора й, нали разбирате, не е трудно да се забрави. — Гьоко вдигна ръце нагоре, силно разтревожена. — А след Торанага-сама, по мое предложение, тя изобщо престана да се пази. И двете запалихме благовонни пръчки и се помолихме да бъде момче.

Марико не откъсваше поглед от рисунките на ветрилото си, сякаш ги виждаше за пръв път.

— А вие как мислите — от кого е?

— Там е бедата, господарке. Не знам. Ще ви бъда признателна, ако ми дадете някакъв съвет.

— Щом е съвсем в началото, трябва да се премахне, разбира се. Докато все още не е опасно за здравето й.

— Съгласна съм. За жалост Кику-сан е на друго мнение.

— Какво? Вие ме учудвате, Гьоко-сан. Разбира се, че трябва да го махне. Или да съобщи на Торанага-сама. Защо Кику е толкова непослушна и неблагоразумна?

— Карма, господарке. Иска да има дете.

— Чие дете иска?

— Не казва. Само твърди, че на когото и да е от тримата, все ще се роди с привилегии.

— Най-умно ще постъпи, ако се лиши от това дете, а следващия път е сигурна от кого е.

— И аз така мисля. Реших, че трябва да знаете, за всеки случай… Има още много време, преди нещо да проличи или преди премахването на детето да й навреди. Може би ще промени решението си. Но не мога да й се наложа. Тя вече не е моя собственост, макар че аз все още се грижа за нея. Прекрасно би било, ако детето беше на Торанага-сама. Но ако се роди със сини очи… И един последен съвет, господарке, кажете на Анджин-сан да не се доверява изцяло на този Урага-но-Тадамаса и особено в Нагасаки. Никога! Защото той винаги е бил безкрайно предан на чичо си Харима-сама.