Мъглите на Авалон (Том 1)

Гуенхвифар изпищя:

— Да ни пази Бог и Светата Дева!

Артур бе се заковал на място. Гласът му прозвуча като гръмотевица:

— Как е попаднало това… това… — думите очевидно му изневериха и той само махна с ръка към гнусните рисунки. — Как е попаднало това нещо тук?

— Сър — започна да мънка шамбеланът, — на троновете нямаше нищо, когато приключихме с украсата на залата… Всичко беше в пълен ред, дори и цветята на мястото на кралицата…

— Кой е влизал последен в залата? — продължи Артур.

Кай излезе напред, накуцвайки.

— Господарю и братко, последен влязох аз. Дойдох да проверя дали всичко е наред, и Господ ми е свидетел, всичко беше приготвено за тържественото влизане на кралската двойка. Падне ли ми мръсното псе, което е поставило това тук, ще му извия врата ето така! — и Кай направи жест, сякаш извиваше врата на кокошка.

— Погрижете се за господарката си! — извика Артур. Жените се засуетиха, защото Гуенхвифар залитна и се отпусна, почти припаднала. Моргана веднага я подхвана и й заговори тихо, но настоятелно:

— Гуен, не доставяй радост на зложелателите си! Та ти си велика кралица — какво те е грижа за цапаниците на някакъв глупак? Овладей се!

Гуенхвифар плачеше неудържимо.

— Как са могли? Как може… Как е възможно някой да ме мрази толкова много?

— Няма жив човек на тази земя, който по някакъв начин да не пречи някому — отвърна Моргана, докато й помагаше да заеме мястото си. По-отвратителната от двете рисунки още не бе свалена от трона, и Гуенхвифар потръпна от отвращение, когато докосна неволно платното. Моргана го свлече и го хвърли на пода. Пред тях бяха поставени чаши за вино. Моргана даде знак на една прислужничка да налее вино на Гуенхвифар.