Прагът на вечността [bg]

— Защо трябва да е мъж?

— Защото ти харесваш мъже.

— Може и момичета да харесвам. Модерно е. Напоследък всички са бисексуални.

Джордж усети дълбока тъга.

— Забелязвам, че не отричаш, че имаш връзка.

— Е, Джордж, хвана ме.

Той невярващо поклати глава.

— И се отнасяш така лековато?

— Май да.

— Значи признаваш. С кого спиш?

— Няма да ти кажа, затова не ме питай пак.

На Джордж му ставаше все по-трудно да потиска гнева си.

— Държиш се, все едно не си направила нищо нередно.

— Няма да се преструвам. Да, виждам се с човек, когото харесвам. Съжалявам, че наранявам чувствата ти.

Джордж беше смаян.

— Как стана толкова бързо?

— Стана бавно. Женени сме повече от пет години. Тръпката я няма, както се казва в песента.

— В какво сгреших?

— Че се ожени за мен.

— Кога стана толкова гневна?

— Гневна ли съм? Мислех, че просто ми е скучно.

— Какво искаш да правиш?

— Няма да го оставя заради един брак, който вече почти не съществува.

— Знаеш, че не мога да го приема.

— Отивай си тогава. Не си затворник.

Джордж седна на стола пред нейната тоалетка и зарови лице в дланите си. Погълна го вълна от силни чувства и изведнъж той се озова обратно в детството си. Спомни си срама, че е единственото момче в класа, което няма баща. Отново изпита болезнената завист, от която страдаше при вида на другите момчета с татковците им — играеха на топка, лепяха спукани велосипедни гуми, купуваха бейзболни бухалки, мереха обуща. Отново кипна от гняв към мъжа, за когото мислеше, че е изоставил майка му и него, без да го е грижа нито за жената, която му се е отдала, нито за детето, родено от любовта им. Искаше да крещи, искаше да удари Верина, искаше да плаче.

Най-сетне успя да продума.

— Няма да изоставя Джак.

— Ти избираш — отвърна Верина. Изключи телевизора, хвърли журналите на пода, угаси нощната лампа и легна с лице на другата страна.

— И това ли е? — изуми се той. — Само това ли имаш да кажеш?

— Ще спя. Имам среща за закуска.

Джордж се вторачи в нея. Познаваше ли я въобще?

Познаваше я, разбира се. В сърцето си знаеше, че има две Верини — едната беше отдадена на борбата за гражданските права, другата беше купонджийка. Джордж обичаше и двете и вярваше, че с негова помощ те могат да се превърнат в една щастлива и уравновесена личност. И сгреши.

Поседя така още няколко минути. Гледаше Верина на мъждивата светлина, която идеше от уличната лампа на ъгъла. „Толкова дълго те чаках“, помисли той, „през всичките тези години на далечна любов. После най-сетне ти се омъжи за мен, сдобихме се с Джак и аз мислех, че всичко ще е наред завинаги“.