Дюн (Том трети)
- Автор: Херберт Фрэнк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дюн (Том трети)». Краткое содержание книги:
Преход на множествени величини през сърцевинното тяло!
Айдахо се облегна назад и зачака.
Излитането отзвъня продължително в черепната му кутия като в празно пространство, но спря изведнъж, когато се оказаха достатъчно далеч от повърхността, за да въведат неутралните полета и да се вклинят в Огънатото пространство.
Той се загледа в предаваното изображение. И двамата бяха там — възрастната двойка в познатия градински декор! Видя проблясващата отпред мрежа — мъжът сочеше към нея с доволно усмихващо се окръглено лице. В момента преминаваха през прозрачен слой, разкриващ кръгообразните движения на кораба зад тях. Мрежата стана по-широка, предишните очертаващи я линии се превърнаха в ленти.
Устните на мъжа започнаха да се свиват и разпускат в ритъма на изговарялите без звук думи:
Ние ви очаквахме.
Ръцете на Айдахо се насочиха към командното табло, пръстите му се свиха в просветващото поле към необходимите елементи за контрол на движенията на полета. Нямаше време за любезности. Груба раздяла. За по-малко от секунда се оказа в сърцевинното тяло. А оттам бе съвсем просто да се отърве от цели сегментни участъци. Воденето на кораба бе овладяно напълно. Видя как мрежата започва да изтънява, след което забеляза и изненадата, изписана по лицето на мъжа. Следваха неутралните полета. Айдахо почувства как корабът влетя в Огънатото пространство. Мрежата се наклони и удължи със смалените в перспектива двама наблюдатели, след което съвсем изтъня. Тогава той изтри схемите за звездно запаметяване, заличавайки и собствените си данни в тях.
Мрежата и наблюдателите изчезнаха.
Как съм знаел, че ще бъдат там?
Нямаше друг отговор освен убедеността, изкована в многократните визити.
Шийена не погледна към него, когато я намери в караулното помещение пред временния пулт за управление на полета. Бе привела главата си над пулта и гледаше втрещена. Прожектираното над нея изображение показваше, че вече са излезли от Огънатото пространство. Звездната конфигурация бе съвсем непозната, но Айдахо го очакваше.
Тя се завъртя със седалката и погледна към Гарими, застанала зад нея:
— Загубихме цялата база данни!
Дънкан почука по слепоочието си с показалеца на ръката:
— Не, не сме.
— Ще ни трябват години, за да възстановим само основните параметри! — възрази Шийена. — Какво стана?
— Попаднахме като неразпознаваем кораб в също така неизвестна вселена. Не е ли точно това, което искахме?
„Няма никаква тайна в запазването на равновесие. Трябва само да усетиш вълната.“