Харон: Дракон на прага

Тя го гледаше смаяна.

— И по какво ще се различавам от обслужващ робот?

— Аз също не виждам особена разлика — въздъхна магът. — Само че тук просто нямаме роботи. Иначе май ще трябва да бъдете експериментален обект.

Сега Зала ми се стори съвсем смачкана.

— Експер… ще си правите опити като с животно?!

Корман кимна сериозно и се обърна към мен.

— Приемате ли?

Май добре се насадих. За всеки друг такава присъда би изглеждала невероятно унизителна и безчовечна… но, наистина, какво можеха да измислят за нея?

— Ъ-ъ… ако тя е съгласна, аз не съм против.

Магът се втренчи в момичето.

— Трябва да решите.

— Искам да тръгна с Парк, но не знам ще мога ли…

Корман се ухили до уши, направи фокуснически жест и показа шишенце с червеникава течност. Подаде й го.

— Най-старият вълшебен дар в историята на магията. Ако решите да тръгнете заедно, качете се в стаята си и щом останете насаме, вие, Ембуей, изпийте това. Вкусът е приятен, питието няма с нищо да ви навреди, но много ще ви облекчи живота.

Тя изгледа недоверчиво шишенцето.

— К… какво има вътре?

— Отвара. Омайно биле. Просто се погрижете да сте сами в стаята, когато го изпиете, най-добре точно преди лягане.

Неочаквано около мен и мага отново се спусна непроницаема завеса от мрак.

— Наистина ли е любовно биле? — подсмихнах се.

Той също се изкикоти.

— Ако аз или вие го изпием — не. Разредено сиропче. Но на нея ще й подейства безпогрешно, защото тя вярва. Щом го погълне, ще се активизират схемите на микробите, които съм подготвил в мозъка й.

— В кой от двата? — не се сдържах да попитам.

— Да, може да стане много интересно — промърмори мъжът, преструвайки се, че не долавя моя сарказъм. — Емоционалните центрове и хормоналните механизми са в старата, нека я наречем животинска част на мозъка. На теория би трябвало да й подейства независимо от всичко… надявам се. Но не разчитайте на това. Ако другото съзнание е надарено колкото подозирам, ще потисне всякаква емоционална реакция. — Той помълча. — Погрижете се все пак да го изпие. И… късмет!

— Ще ми потрябва — изсумтях.

Но не се тревожех излишно. Досега ми вървеше както не смеех и да си мечтая. Ако можех да им вярвам, подозираха, че друг изпълнява моята роля. И точно мен натовариха със задачата да следя предполагаемия агент. Освен това направо ме натикваха в ръцете на потенциален съюзник — Корил. Вече се виждах част от местната съпротива, опираща се на огромна мощ. Имах и шанс да се добера до набелязаната жертва — Еолия Матузе, като неин довереник. По дяволите, как мога да се проваля в такива приказни условия!