Завръщане на Острова на изгубените [bg]

- Разбира се. Нямаше как да ги подпишем със собствените си имена, за да не се издадем - в тази кошница има доста гнили ябълки, ако ме разбирате, човек трябва да внимава извънредно много. Но се надявахме, че ще се досетите, и не се излъгахме - обясни професорът. - Много се гордея с вас.

- Но как успяхте да ни пратите съобщенията? - поинтересува се Джей.

- Фреди! - възкликна Мал. - Тя е била вестоносецът, нали? Защото тъкмо беше дошла от острова - знаела е как да използва Тъмната мрежа и как да се свърже с нас.

- Права си - каза Ин Сид.

- Какво имате предвид? - попита Карлос.

- Видях я в библиотеката една вечер и ми се стори, че ме следи. Плюс това е единственото злодейско дете в Аурадон, което не получи съобщение да се върне у дома - обясни Мал. - А и сигурно е знаела, че начинът да ме накара да приема съобщението сериозно, е да го напише така, сякаш е от майка ми, затова го е подписала с М.

- Още не сте ни казали каква е целта на клуба - напомни Иви.

Старият магьосник свали шапката си и се почеса по плешивата глава.

- Преди да продължа с обясненията, първо да разчистим - каза той. - Членовете на клуба знаят, че тук има други правила - държим чисто и подредено. Немарливостта е труден за изкореняване навик, но те се стараят.

- Дайте да ви помогна - каза Мал и започна да събира чиниите.

Иви събра чашите, а момчетата избърсаха масата си със салфетки. Мал хвърли чиниите в кофата за боклук и когато вдигна глава, видя групичка деца, които я гледаха с обожание.

- Това, дето го направи в Аурадон, според нас е страхотно - прошепна Хади, синьокосият син на Хадес.

- Наистина беше страхотно - съгласи се Големия Мърф.

- Супер направо - изписука Еди със същата кривозъба усмивка като на баща си, докато замисляше да удави Дукесата и котенцата й.

Скоро около нея се насъбра цяла тълпа, изпълнена с възхищение, и Мал забеляза, че и около Иви, Карлос и Джей са се образували подобни групички.

- Наистина ли мислите така? - попита ги тя. - Че онова, което направихме на коронацията, е било страхотно?

- Разбира се! - изтръби Хърми Бинг точно като слон от стария цирк на баща му.

За момент Мал реши, че всички се вълнуват и я гледат така, защото тя е най-злата на света, но скоро й стана ясно, че е тъкмо обратното. Искаха да говорят само за това колко добра е станала. Мал не можеше да повярва колко бяха сгрешили за този клуб.

- Чакайте малко - мислех, че всички се страхуват от мен, защото ме смятате за по-лоша от майка ми - тя вдигна ръце.

- О, страх ни е - потвърди Хари. - Направо сме в ужас, откакто разбрахме, че доброто е по-силно от злото!

- Чакайте, значи не сте ми ядосани? Не ни мразите? - попита тя, макар да се почувства глупаво, че задава такъв въпрос след посрещането и тортата.

Жуженето на възбудените гласове се извиси възмутено. „Не!" „Нищо подобно!" „Ние ви обичаме, хора!" „Какви ги говори?" „Отдавна не живее тук, забрави ли? Не знае, че нещата са се променили."