Конан отмъстителя [bg]

Дни наред следваше пътя си, пресичайки снеговете с леката планинска походка, която направо поглъща разстоянието. Нощем спеше в примитивни снежни заслони, изровени с грубата, широка лопата, която носеше за тази цел, а призори тръгваше отново. Край пътеката му зееха пропасти. Понякога мускулестите му крака ги прехвърляха с широк скок. Понякога трябваше да прави широк обход по края на пропастта или да слезе в дълбината с въжето си и да се покачи от другата страна.

Снеговете бяха непокътнати и почти не се виждаха живи същества. Веднъж го нападна изгладнял снежен леопард, но той парира атаката на хищника, като го изкорми със заибарския си нож. Животното тупна на земята и издъхна в конвулсии. Остави го там да лежи завинаги във вечния студ.

Когато снежната виелица намаля, той изтри ледените шушулки от веждите си, спря и се огледа. Зад него се простираха безкрайни снежни полета, насечени от зейнали бездни и назъбени върхове, които се губеха в далечината. Далеч напред той едва различаваше началото на спускащия се надолу планински склон и надеждата за края на това изтощително пътуване.

После острите му сини очи забелязаха нещо друго. С внезапно любопитство Конан тръгна напред да го огледа. Спря, поглеждайки надолу към странните отпечатъци, които привлякоха вниманието му. За разлика от всички следи, които беше виждал дотогава, те приличаха малко на следи от мечка. Но никоя мечка не можеше да остави толкова големи следи, без отпечатъци от нокти и тези странно разперени пръсти. Трябва да си били направени скоро, защото падащият сняг не беше ги запълнил. Водеха към издигната като планина ледена маса. Конан тръгна по следата, бдителен като дебнеща пантера.