Цитаделата на аутарха [bg]

Отново на лицето му се появи слаба усмивка — подобно на усмивките на изображенията, изрязани върху слонова кост, когато факелът хвърля сенки върху устните им.

— Надявах се да ми разкажеш какво ново става по света. Но виждам, че си изтощен. Ще ти покажа леглото ти.

— Нямам светски маниери, учителю, но не съм чак толкова невъзпитан, че да легна да спя, когато домакинът ми все още иска да си поговорим. Макар че се страхувам, че няма много за казване. От онова, което чух от съседите си в лазарета, войната продължава и с всеки ден става все по-ожесточена. Ние получаваме подкрепления от легиони и полулегиони, а те — от цели армии, пращани от север. Разполагат също с много артилерия и затова трябва да разчитаме на уланите, които са по-маневрени и встъпват в близък бой с врага преди той да успее да приготви тежките си оръдия. Имат повече флайери от броя, с който се перчеха миналата година, макар че сме свалили доста от тях. Лично Самодържецът е поел командването в свои ръце и е довел голяма част от личната си гвардия от Дома на Абсолюта. Но… — Отново свих рамене и отхапах залък от хляба и сиренето.

— От цялата история, военната винаги ми се е струвала най-безинтересна. Но и тук има определени закономерности. Когато при продължителна война една от страните внезапно стане по-силна, обикновено е поради една от три възможни причини. Първата е, ако е сключила нов военен съюз. Войниците от новите армии отличават ли се от войниците на старите?

— Да — отговорих аз. — Чувал съм, че са по-млади и по-слаби като цяло. И че жените са повече.

— А някаква разлика в езика или облеклото им?

Поклатих глава.

— Значи поне засега вариантът със съюза отпада. Втората възможност е приключването на друга война, водена на друг фронт. Ако беше така обаче, подкрепленията щяха да се състоят от ветерани. Ти казваш, че не са такива. Значи остава третата причина. Поради някаква причина вашите противници се нуждаят от незабавна победа и затова напрягат всичките си сили.

Бях приключил с хляба, но любопитството ми вече се бе разгоряло.

— Това пък защо?

— Не мога да кажа, без да зная повече от това, с което разполагам. Може би управляващите се страхуват от народа си, на който войната е дошла до гуша. Може би всички асциани са само слуги и господарите им сега заплашват да поемат нещата в свои ръце.

— В един момент даваш лъч надежда, а в другия го угасяваш.

— Не аз. Историята. Ти самият стъпвал ли си на фронта?

Поклатих глава.

— Това е добре. По мое мнение, колкото повече война вижда човек, толкова по-малко разбира от нея. Как се държат народите на твоята Общност? Обединени ли са зад своя Самодържец? Или войната ги е изтощила дотолкова, че настояват за мир?

При тези думи се разсмях и цялата горчилка, която ми помогна да се сближа с Водалус, се върна със страшна сила.

— Обединени? Настояват? Зная, че си се изолирал от външния свят, за да съсредоточиш ума си върху по-висши неща, учителю, но никога не съм си помислял, че човек може да знае толкова малко за страната, в която живее. Във войната участват кариеристи, наемници и млади търсачи на приключения. На сто левги на юг извън Дома на Абсолюта войната не е нищо повече от слух.