Венецианското предателство [bg]

— Когато се ожени за мен, той прекрасно знаеше какво рискува — отвърна Зовастина. — Но и той беше амбициозен като теб и не обръщаше внимание на капаните. А аз бях тази, която ги залагаше.

— Сигурно е много трудно да живееш в лъжа.

— Но ти живя точно така.

— Не, Ирина — поклати глава Карин. — Аз познавам себе си. — Думите очевидно я лишиха от сили и тя се опита да си поеме дълбоко въздух, преди да добави: — Защо просто не ме убиеш?

В горчивината в гласа й прозвуча предишната Карин. Но Зовастина не искаше да отнеме живота на тази жена, а обратното — да я спаси. Съдбата не бе дала шанс на Ахил да спаси своя Патрокъл. Невежеството беше отнело голямата любов на Александър Велики. Но тя не искаше да стане жертва на същите грешки.

— Наистина ли мислиш, че някой заслужава това? — попита Карин и рязко дръпна нощницата. По чаршафите се посипаха седефени копченца. — Погледни гърдите ми, Ирина!

Гледката беше болезнена. След завръщането на Карин Ирина беше чела много за СПИН и вече знаеше, че болестта поразява хората по различен начин. Някои получаваха вътрешни увреждания — слепота, колит, опасна за живота диария, възпаление на мозъка, туберкулоза и — в най-тежките случаи — пневмония. Други ставаха жертва на кожни заболявания: покриваха се с ракови язви, предизвиквани от саркома на Капоши, поразяваше ги херпес симплекс или кожата им просто се стопяваше дотам, че епидермисът прилепваше направо в костта. По всичко личеше, че Карин страдаше от комбинация от най-често срещаните последствия на болестта.

— Помниш ли колко бях красива? Помниш ли прекрасната ми кожа? Някога ти обожаваше тялото ми.

Зовастина помнеше, и то много добре.

— Покрий се — сухо заповяда тя.

— Не можеш да ме гледаш, нали?

Тя не отговори.

— Диарията разкъсва червата ти, Ирина. Не можеш да спиш, стомахът ти е свит на топка. Всеки ден чакаш да ти се лепне някоя нова инфекция. Това е ад!

Зовастина си спомни жената, която изхвърлиха от хеликоптера. Беше заповядвала отстраняването на безброй политически опоненти, беше успяла да изгради Федерацията с помощта на тайна кампания на унищожение чрез биологично оръжие. Но докато това не означаваше нищо за нея, смъртта на Карин беше нещо различно. Беше причината, поради която й позволи да остане и да й осигурява лекарствата, които поддържаха живота й. Беше излъгала студентите. Ето я истинската й слабост. Може би единствената.

— Виждам го в очите ти в мига, в който се появиш — болезнено се усмихна Карин. — Ти ме обичаш. — Костеливите й пръсти се вкопчиха в ръката на Ирина. — Можеш да ме спасиш, нали? Сигурно си научила нещо от играта с бацилите. Не искам да умра, Ирина!

Зовастина направи върховно усилие, за да запази емоционална дистанция. Ахил и Александър се бяха провалили именно защото не бяха успели да го направят.