![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Отговор: Да.
Въпрос: Значи, една индианка…
О.: Една чистокръвна индианка. Една метиска. Една креолка. После: един яки. Един навахо. Един апачи.135
В.: Момент, нали в началото имаше само един индианец. Онзи, когото Кръчфилд го уби.
О.: Да.
Предлагам да считаш това за оптимизационен проблем. Държавата може да издържа само по един от вид.
В.: Ами другите? В Бостън? В Лондон? Онези, които живеят в градове. Те истински ли са или какво?
О.: Някои от тях са истински, а други не.
В.: Е, а истинските необходими ли са… или излишни?
О.: Зависи какво имаш предвид.
В.: Абсолютно нищо нямам предвид, мамка му.
О.: А ние имаме.
За момент десет хиляди трупа сгърбушени под снега в Ардените придобиват жизнерадостния уолтдисниевски вид на номерирани бебета под бели вълнени одеяла, очакващи да бъдат изпратени на щастливи родители в такива места като Нютън Ъпър Фолс. Това трае само миг. После в продължение на още един момент като че ли всички коледни камбани на света ще се обединят в хор и техния звънлив разбъркан екот само този път ще придобие съгласувана хармоничност и ще донесе вести за безусловна утеха и вероятна радост.
Но да продължим към склоновете на Роксбъри. Натрупаният сняг в разчертаните квадратни улеи на черните му гумени подметки се е уплътнил в дъги. „Арктик“ ботите му подрънкват при движението на краката. Снегът в тази копторна тъмнина изглежда като сажди в негатив… долита и отлита от нощта… На дневна светлина тухлените повърхности (той ги вижда само много рано сутрин, докато търси такси нагоре-надолу по целия Хълм, с изтръпнали от болки крака в ботите) имат вид на пламтяща корозия, плътна, дълбока, подложена на неспирни мразовити атаки: прославени исторически по начин, който не е забелязвал на Бикън Стрийт136.
В сенките, където черно и бяло се задържат като окраска тип „панда“ върху лицето му и всеки слой е или тумор или издутина от белег, чака свръзката, за срещата с когото той е пътувал толкова дълго. Лицето е вяло и нерешително като на домашно куче, и стопанинът на това лице често-често свива рамена.
Слотроп: Къде е той? Защо не е дошъл? Кой си ти?
Глас: Момчето го арестуваха. А ти ме познаваш, Слотроп. Помниш ли? Аз съм Никога.
Слотроп (вглежда се): Ти? Никога? (Пауза) Не си танцувал „Момчето от Къноуша“.
□ □ □ □ □ □ □
135
Юки — индиански народ в Мексико и САЩ, чиято прародина обхваща част от поречието на Рио Яки, между Рио Матара и Аройо де Какарасу. Навахо — индиански народ, живеещ на територията на САЩ в областта Четирите ъгъла, където се срещат границите на щатите Аризона, Ню Мексико, Юта и Колорадо. Апачи — индиански народ от Северна Америка, който понастоящем живее в югозападната част на САЩ. — Б.пр.
136
Улица пресичаща целия град Бостън. — Б.пр.