Огненото разпятие [bg]

Автор: Лазар Лора
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Сиела
ISBN: 978-954-28-1621-8
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:

ОТ АВТОРА НА „Чашата на проклятието“ „Небеса от грях“ „Грешният квартал“ „Убиец назаем“ „Веселото гробище“ Огън. Пламтящ кръст извисява снага в мрака, а на него човешко тяло изгаря в страховитите пламъци... Ритуално убийство ли е това? Дали убиец-пироман броди из улиците на града? Мишената и неговият партньор трескаво търсят отговори, докато нови и нови пожари осветяват улиците. Единственият заподозрян е млад художник, обладан от неудържима страст към огъня - да нарисува и улови вечно променящите се огнени езици се е превърнало във фикс идея за него. Случайно или не, художникът е винаги наблизо, когато пламъците се разгарят. С обичайното си майсторство Лора Лазар предлага нова заплетена загадка, която разпалва ума. Огънят гори и унищожава всичко... но следи винаги остават.

Перейти на страницу:

- Точно така.

- Химик търсим, така ли? - обърна се към експерта младият полицай.

- Не знам - поклати глава Гатев. - Но човекът разбира не само от пожари, но и от точните химикали...

- Давай нататък! - нареди Мишената.

- Именно от тази смес е обгорената ивица върху килима - поясни химикът. - Затова пожарът не се е разпространил настрани, а се е наврял под бюрото като дъртак под фустата на девица...

- Гатев! - погледна го накриво комисарят.

- А когато стигне до бюрото? - обади се Радо.

- Там трябва да е имало друго гориво - замисли се Гатев. - Чепът на дъртака само ще погали кълките на момата, ама няма да я накара да пламне...

- Говори по същество! - Мишената отново набра на експерта и дори се приближи застрашително към него.

- Водката може ли да гори? - намеси се отново Радо, за да не се изпокарат двамата му колеги.

- Може - отговори химикът. - Но трябва да е полегнала доброволно върху килима... - неволно изрече той, сепна се и се дръпна към вратата, за да бъде по-далеч от комисаря. Едва тогава продължи: - Нали е спирт, защо да не гори?

- Аладжов каза, че миришело на спирт в кабинета - сети се Радо.

- Може директорката да е разляла част от бутилката - продължи спокойно Мишената.

- Може - съгласи се Гатев.

- Значи търсим човек от обкръжението на Камелия Аврамова - заключи Донов.

- Познавам един - смигна му Радо.

Никола Угаров тъкмо щеше да хлътне в двора на кооперацията, когато забеляза странните движения на Гого Хисарски. Старецът крадешком надникваше зад колоната на храма и после отново се криеше зад каменния стълб. Никола пресече улицата, тихо се приближи до скитника и го потупа по рамото. Гого Хисарски рязко се обърна, плю в пазвата си и едва тогава каза:

- Защо ме плашиш?

- А ти защо се криеш? - попита го Никола.

- Не се крия аз, а дебна, дебна...

- Какво?

- Не какво, а кого - поправи го старецът.

- Кого дебнеш?

- Кой влиза и кой излиза от ателието на Оги.

- А записки не си ли водиш? - ухили се Никола. - Точният час на влизане, излизане...

- Още помня - прекъсна го начумерено скитникът. - Да знаеш... Днес сложих катинар на вратата. Не може всеки да минава през ателието като през площада.

- Правилно отбеляза пожарникарят. А Оги винаги забравя да заключи.

- Преди малко влезе едно кьорпе... продължи Гого Хисарски. Още се мотае там! Не знам какво нрави!

- Какво е това кьор...

- Кьор-пе - на срички произнесе възрастният мъж. Млад си, затова пе знаеш..

- Научи ме де!

- Означава младо момиче.

- Да не си объркал с онази...

- А, не! Василиса Прекрасна е истинска красавица, макар че чавка й е изпила акъла.... А това, дето влезе в ателието, е като дъска за гладене - дълго и плоско.

- Я да видим какво кьорпе е забърсал Оги! - Никола потупа по рамото скитника.

- Него май го няма... - притесни се Гого Хисарски. - Не съм го видял да се връща...

- Да вървим тогава! Може да хванем крадлата!

С бързи стъпки Никола Угаров тръгна към ателието. Старецът се поколеба, но го последва. Пожарникарят се извъртя назад:

- Даде ли ключ на Оги?

- Нали и затова дебна? - промърмори Гого Хисарски. - Как ще влезе вътре, ако няма ключ?

Тъкмо влязоха в двора, когато вратата на ателието се отвори и оттам излезе едно момиче.

- Дръж я! - извика Гого Хисарски.

Никола препречи пътя на момичето, но от вратата Оги се провикна:

- Пуснете я!

Двамата отстъпиха настрани, за да мине девойчето.

- Хвана ли я да краде? - попита старецът, като се приближи към художника.

- Не.

- Но плачеше - отбеляза Никола. Да не си отнел невиността на детето?

- Не - отново едносрично отговори художникът.

- Ти кога дойде? - попита го скитникът.

- Преди малко.

- Дебнеш, а! - засмя се Никола и отново потупа стареца по рамото.

- Как си отключи? - сети се Гого.

- С магия - отнесено отвърна Оги и влезе вътре.

Последваха го. Никола седна на дивана. Старецът се поколеба, погледна към празния статив, поклати глава и промърмори:

- Не си рисувал.

- Не съм.

Гого Хисарски измъкна най-голямото по размер платно, постави го върху статива и нареди:

- Започвай!

- Защо го караш да рисува? - попита Никола Угаров, който не отделяше поглед от скитника.

- Защото ще зацепи като дефектна игличка на стар грамофон... Ще забоксува като лада в снежна пряспа... - избърбори набързо възрастният мъж. - И после...

- Какво после? - продължи пожарникарят.

- Ще си пее сам тъжни песни... - каза Гого Хисарски и шумно въздъхна. - Ама ще ги чува само той... - завърши той шепнешком.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?