Warcraft - Кръгът на омразата

Разбира се, спомените на Игуен бяха с давност от векове.

— Твоята интерпретация на събитията не съответства на съдържащото се в историческите свитъци, Магна. Защо?

— Защото… — каза Игуен с въздишка — защото е по-добре вие, младите магове, да смятате, че всички магьосници действат в пълна хармония. Помисли си, че трябваше да се учиш от тяхната липса на пример. — Тя поклати глава и потъна още повече в мястото си. — Но не, те не желаеха момиче и ме избраха единствено защото нямаха друг избор. Аз бях най-добре подготвената — очевидно повече от другите четирима. И те съжаляваха за това всеки един момент. — Тя седна отново изправена. — В крайна сметка всички ние съжалявахме. Ако не бях аз…

Джейна поклати глава:

— Това е абсурдно. Ти направи толкова много.

— Какво съм направила аз? Настоявах Тирисфал да бъдат много по-активни в разправата си с демоните и до какво доведе тази моя настойчивост? Цели осем века се опитвах да заградя прилива без полза. Змодлор беше просто първият. Толкова много демони, толкова много битки и накрая пак бях измамена от Сарджерас. Аз…

Този път Джейна не искаше да слуша историята.

— Знам какво ти се случи, когато се изправи срещу Сарджерас. Ти го унищожи физически, но душата му остана в теб — и беше предадена на Медив.

Усмихвайки се горчиво, Игуен каза:

— Все още ли смяташ, че съм била велика магьосница? Та аз допуснах моята надменност да замъгли моя разсъдък. Аз смятах, че пазителите от Тирисфал са група от тесногръди стари глупци, а не каквито всъщност бяха: опитни магове, които знаеха повече от мен. След като победих Сарджерас, аз станах още по-надменна. Не откликвах на призовките, които Съветът ми изпращаше, не зачитах процедурите им, не изпълнявах заповедите им. В крайна сметка аз победих Сарджерас, а той беше бог, така че какво знаеха те? — Тя изръмжа. — Бях такава глупачка.