Лейди Сюзан

— Е, — каза мистър Паркър, след като свърши с писмото, — макар че според мене Сидни сигурно ще намери куп смехории в това писмо и дори ще накара и нас да се смеем половин час без прекъсване, мога да заявя, че самият аз не виждам в него нищо, което да не събужда моята жалост или доверие. Въпреки всичките си страдания, представяте ли си колко много правят за доброто на другите! Толкова се притесняват за Сандитън! Две големи групи — едната по всяка вероятност ще отиде в Проспект Хаус, а другата — в Денъм Плейс номер две, може и в крайната къща на Терасата; сигурно ще останат хора и за хотела. Казах ви, че имам прекрасни сестри, мис Хейууд.

— Убедена съм, че са изключителни личности, — каза Шарлот. — Учудва ме бодрият тон на писмото, като се има предвид в какво състояние са и двете. Три зъба извадени на един път! Ужас! Струва ми се, че сестра ви Даяна е много зле, но съм най-потресена от тези извадени три зъба на сестра ви Сюзан.

— О, те са свикнали с операциите, с всякакви операции, и каква издръжливост само!

— Смея да твърдя, че сестрите ви вероятно знаят какво правят, но взетите от тях мерки ми се виждат доста крайни. Мисля, че ако се разболея от нещо, ще побързам да се посъветвам с лекар, толкова ме е страх да не ми се случи нещо, на мен или на някого, когото обичам! Добре, че всички вкъщи сме толкова здрави, и не ми се е налагало да разсъждавам докъде може да докара човек навикът за самолечение.

— Ами да ви призная, — каза нейният домакин, — госпожици Паркър наистина прекаляват понякога, а знаеш ли, скъпа, ти също. Нерядко си мислиш, че щяха да бъдат по-здрави, ако престанат да се занимават с това, особено Артър. Зная, че според тебе е много жалко, дето те така са му внушили, че е болен. Е, добре, добре, скъпа моя Мери, наистина е много жалко за Артър, че па неговите години го подтикват да се предава пред болестта. Че това не е никак хубаво, си е така — лошо е и да си е въобразява, че не е годен за никаква професия и на двайсет и една годишна възраст се е примирил да живее с лихвата от своя малък доход, без дори да се опита да подобри положението си или пък да се залови за някаква работа, която ще бъде от полза както за него, така и за останалите. Но нека поговорим за по-приятни неща. Тези две големи групи са точно това, от което имаме нужда. А, ето, задава се нещо още по-приятно Морган с неговото „обядът е сервиран”.