Анн от дома на мечтите
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Хрусанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от дома на мечтите». Краткое содержание книги:
— Беше много странна среща, Лесли.
— Онази вечер бях много нещастна. Денят ми беше тежък. Беше много, много трудно да се справя с Дик този ден. По принцип той е добродушен и лесно се контролира. Но в някои дни е много различен. Бях толкова разстроена — веднага, щом той заспа, избягах на брега. Там беше единственото ми убежище. Седях там и си мислех как беше завършил животът на горкия ми баща и се чудех дали и аз няма да свърша така някой ден. О, сърцето ми беше изпълнено с черни мисли! И тогава ти дойде, танцувайки край залива като щастливо и безгрижно дете. В този момент те мразех повече от всякога. Но въпреки това копнеех за приятелството ти. Люшках се между тези две чувства. Когато се прибрах у дома онази вечер, плаках от срам за това, което сигурно си беше помислила за мен. Но винаги беше същото, когато идвах тук. Понякога бях щастлива и ми беше приятно гостуването. Но друг път това отвратително чувство помрачаваше всичко. Имаше времена, когато ме болеше от всичко около теб и около къщата ти. Ти имаше толкова скъпи малки нещица, които аз не можех да имам. Знаеш ли — нелепо е — но особено ме дразнеха онези твои порцеланови кучета. Понякога ми се щеше да грабна Гог и Магог и да ударя един в друг нахалните им черни носове. Смееш се, Анн, но на мен не ми беше смешно. Идвах тук и виждах теб и Гилбърт с вашите книги и цветя, с домашните ви божества и с малките ви семейни шеги. И любовта ви един към друг, която личеше във всеки поглед и дума, дори когато не го забелязвахте, а аз трябваше да се завръщам у дома при… знаеш при какво се връщах у дома! О, Анн, не вярвам да съм ревнива и завистлива по природа. Когато бях малка, ми липсваха много неща, които моите съученици имаха, но никога не ме е било грижа, никога не съм ги мразела за това. Но май съм станала толкова омразна…
— Лесли, престани да се обвиняваш. Ти не си омразна, ревнива или завистлива. Животът, който е трябвало да живееш, малко те е пречупил може би — но той би съсипал дори по-добри и благородни характери от твоя. Позволявам ти да ми говориш всичко това, защото вярвам, че за теб е по-добре да го кажеш и да освободиш душата си от него. Но не се обвинявай повече.
— Добре, няма. Само исках да ме опознаеш такава, каквато съм. Онзи път, когато ми каза, че очакваш дете, беше по-лошо от всякога, Анн. Никога няма да си простя за начина, по който се държах тогава. Покаях се със сълзи. И наистина вложих много нежни и любящи мисли за теб в малката рокличка, която уших. Но трябваше да зная, че каквото и да направя, накрая завършва със саван.
— Лесли, това е мъчително и ужасно. Забрави тези мисли. Толкова се радвах, когато донесе рокличката.
— Анн, знаеш ли, вярвам, че винаги ще те обичам след това. Мисля, че никога повече няма да имам такова ужасно чувство към теб. Като разказах всичко, сякаш съм приключила с него по някакъв начин.
— Не, сега сме истински приятелки, Лесли, и аз съм много щастлива.
— Надявам се да не ме разбереш неправилно, ако кажа още нещо. Анн, бях потресена до дъното на сърцето си, когато ти изгуби бебето си. Ако можех да я запазя, като отрежа една от ръцете си, щях да го направя. Но твоята скръб ни сближи. Твоето съвършено щастие вече не е преграда. О, не ме разбирай погрешно, скъпа — не се радвам, че щастието ти вече не е пълно — мога да ти го кажа откровено; но щом не е, значи вече няма такава пропаст между нас.
— Разбирам, Лесли. Сега просто ще затворим миналото и ще забравим неприятните неща от него. Всичко ще бъде различно. Мисля, че ти беше чудесна. И, Лесли, твърдо вярвам, че животът все още има да ти предложи нещо добро и красиво.
Лесли поклати глава.
— Не — каза тя равнодушно. — Няма никаква надежда. Дик никога няма да се оправи, а ако паметта му се възвърне… о, Анн, ще бъде по-лошо, дори по-лошо, отколкото сега. Това е нещо, което не можеш да разбереш. Госпожица Корнелия казвала ли ти е как се омъжих за Дик?
— Да.
— Радвам се. Исках да знаеш, но нямаше да мога да говоря за това, ако ти не знаеше. Анн, струва ми се, че още от дванайсетгодишна възраст животът ми е горчив. Преди това имах щастливо детство. Бяхме много бедни, но не ни беше грижа. Татко беше прекрасен — толкова умен, любящ, отзивчив. Бяхме приятели, доколкото мога да си спомня. А мама беше толкова мила. Тя беше много, много красива. Аз приличам на нея, но не съм толкова красива колкото нея.