Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
— Рийгън…
— Почакай, остави ме да довърша. В момента Каси е толкова уязвима, а децата се прекалено мълчаливи. Не зная как ще реагират, ако се появи мъж в къщата. Децата не те познават.
Той пъхна ръце в джобовете си.
— Няма да бия.
— Те няма да бъдат сигурни в това. Малката Ема седи в краката на Каси с куклата си и почти не говори. А момчето… Господи, Рейф, той ми къса сърцето. Нужно им е време, за да се почувстват отново в безопасност. Ти си твърде едър, твърде силен, твърде… мъжествен.
Той упорито пренебрегна факта, че тя би могла да го нарани — че е възможно да бъде наранен — и се съсредоточи върху моментната ситуация.
— Твърдоглава си.
— Постъпвам така, както смятам за правилно. Това е единственият начин, по който мога да се справям с нещата. Повярвай ми, премислила съм всичко, претеглила съм възможностите. Пренасянето ти тук не е подходящо решение.
— Покани ме на вечеря — внезапно предложи той.
— Искаш да дойдеш на вечеря?
— Така ще мога да опозная децата, да свикнат да бъда около тях.
— Кой сега е твърдоглав? — Но тя въздъхна. Това бе разумен компромис. — Добре, идваш в седем и половина и си тръгваш в десет.
— Ще можем ли да се натискаме на канапето, след като децата си легнат?
— Може би. Сега си тръгвай.
— Няма ли да ме целунеш за довиждане?
Тя пое дълбоко въздух и го целуна строго по бузата.
— Работно време — рече и се разсмя, щом той я сграбчи в прегръдките си. — Рейф, точно пред прозореца сме. Аз…
Думите й заглъхнаха, когато той впи устни в нейните.
— Нека им дадем повод да говорят.
А на нея нещо, върху което да мисли, каза си той. По дяволите, тя щеше да мисли доста за Рейф Макейд.
Захапа устната й, сетне я освободи от прегръдките си и бавно се отправи към вратата.
Една пресечка по-надолу Каси седеше в офиса на Девин, сплела пръсти в скута си. Знаеше, че би трябвало да й бъде по-лесно, задето шерифът е Девин, когото познаваше от съвсем малко дете. Но това само увеличаваше срама й.
— Извинявай, имаше много клиенти и едва сега успях да си взема обедната почивка.
— Няма нищо, Каси. — Беше му станало навик да разговаря с нея тихо, както се говори на ранена птичка. — Попълнил съм всички документи. Ти трябва само да подпишеш.
— Той няма да отиде в затвора.
Леден юмрук сграбчи сърцето му.
— Не.
— Защото му позволявах да ме бие?
— Не. — Искаше му се да се протегне и да успокои нервните й ръце. Но бюрото беше между двамата, служебна бариера. — Той призна, че те е удрял, но съдът взе под внимание други неща. Проблемът му с пиенето, загубата на работата. Той ще трябва да отиде на лечение, да докладва на надзорника, отговарящ за условната му присъда. Да не се забърква в неприятности.
— Това може да се окаже добре за него. — Тя вдигна очи, сетне отново бързо ти сведе. — Лечението. Ако спре да пие, може би всичко ще бъде наред.
— Да. — И ще може да продава сладолед в ада, помисли си Девин. — Междувременно ти трябва да се защитиш. Ето защо ти е нужна забранителната заповед.
Тя отново вдигна очи и този път срещна погледа му.
— Този документ ще му попречи да се върне?
Девин извади цигара от пакета си, сетне я хвърли на бюрото. Когато заговори, гласът му бе хладен и делови.
— Ще му попречи да приближава до теб. Няма да може да идва в закусвалнята, когато работиш там. Няма да може да се приближи до теб на улицата или да дойде в къщата на Рийгън, докато ти живееш там. Ако наруши, което и да е от тези правила, изпитателния му срок ще бъде прекратен и ще лежи в затвора година и половина.
— Той знае ли това?
— Уведомен е.
Тя навлажни устни. Джо нямаше да може да приближи до нея. Мисълта се въртеше в главата й. След като не можеше да приближи до нея, не би могъл да я удари.
— Само трябва да подпиша.
— Да, нищо друго. — Девин стана, заобиколи бюрото и й подаде химикалка. Тъй като Каси не посегна да я вземе, той с мъка потисна ругатнята си. — Каси, какво искаш? Можеш ли просто да ми кажеш какво искаш?
Тя поклати глава и взе химикалката. Бързо написа името си, сякаш действието й причиняваше болка.
— Зная, че ти създадох много неприятности, Девин.
— Това ми е работата.
— Ти си добър шериф. — Мъжът изненадано я погледна и тя се усмихна. — Разбираш си от работата и се отнасяш добре с хората. Всички знаят, че могат да разчитат на теб. Мама винаги казваше, че ти и братята ти ще свършите зад решетките. — Каси се изчерви и се втренчи в пода. — Извинявай. Това беше глупаво.