Вихър
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
Милхауз я потупа нежно по бедрото, като задържа ръката си малко по-дълго.
— Да. Казах… нещо подобно. Но аз не съм гений. Други са орали на същото поле — той хвърли на Стен мрачен поглед. — Така че мисълта не е напълно оригинална.
— Колко скромно от твоя страна — отбеляза Стен.
— Благодаря ви, посланик. Както и да е… да се върнем на нашия… манифест. Смятаме, че новите водачи на купа трябва да бъдат избрани от всички влиятелни семейства. Най-образованите суздали, торки, богази и джохианци — като мен самия.
— Дали успехът в този университет се равнява действително на… квалификацията им? — поинтересува се Стен.
— Няма по-голяма лаборатория на знанието от университета „Пушкан“. Така че… това се подразбира.
— Трябваше да се досетя. Колко глупаво от моя страна — престори се на смутен Стен.
— Въпреки че виждаме голяма нужда от подобрение и тук — каза Милхауз. — Много от курсовете са… неправилни по начина си на мислене.
— Предполагам, че промяната в университета също е сред исканията ви? — попита Стен.
— Абсолютно.
— И ще изгорите сградата, ако не ви послушат?
— Да. Кой нас спре? — намеси се младата богази. — Моето семейство важно. Някой мене нарани — много неприятности.
— Същото важи за всички нас — допълни Риел. — За полицаите стана добре, че дойдохте. Ако ни бяха сторили нещо наистина… о, семействата ни щяха да ги унищожат. Повярвайте ми.
Милхауз подаде на Стен снопа, който представляваше манифеста на оперативния комитет.
— Това са нашите искания — вземете ги или ги оставете.
Стен остана неподвижен дълго време.
— В такъв случай… си тръгвам — заяви той накрая. И се изправи.
В стаята избухна паника.
— Почакай — викна Милхауз. — Какво правиш?
— Връщам се в посолството — отговори му Стен. — Тук няма полза от мен. Пък и не е моя работа. Определено е местен проблем. Така че, ако ме извините… Ще отида да погледам какво се случва с вас на екрана. И ще си взема питие, за да се постопля малко.
— Но не можеш да си тръгнеш! — Риел почти се разплака.
— Само гледай — вдигна рамене Стен.
— Но полицията ще…
— Убие всички ви — довърши мисълта й Стен. — Доста са настървени, вярно. Не мисля, че се нуждаят от особено много подстрекателства. Вашият произход вероятно ще ги разгневи още повече. Знаете ли какви са полицаите? Докачливи. Много докачливи. Странно е, нали? Вие си мислите, че се бунтувате. Но полицаите се бунтуват наистина. Става всеки път.
— Какво искаш от нас? — проплака Милхауз. Страните му бяха побелели от страх.
Стен се обърна пред вратата.
— По-добри въпроси. Какво наистина искате? И не ми пробутвайте тази глупост с манифеста.
Последва пълна тишина.
— Защо не направим така — предложи Стен. — Ще видя дали някой има желание да говори с вас. Да осигури честно и безпристрастно изслушване на вижданията ви.
— Някой… важен? — попита Милхауз.
— Да, някой важен.
— Публично изслушване?
— Не знам. Може би.
— Искаме свидетели — излая Теранд.
— Ще попитам — заяви Стен. — Сега… това ще бъде ли достатъчно? Честно изслушване на всичките ви възгледи. И те да бъдат взети под внимание от хората, които взимат решенията. Става ли?
Милхауз се огледа наоколо и видя леки кимвания.
— Съгласни сме — отвърна той.
— Добре — отправи се към вратата Стен.
— Но… ако поне не ни изслушат… — Милхауз се опитваше да възстанови малко от достойнството на групата.
— Ще изгорите университета до основи — завърши Стен вместо него.
— До една седмица — добави Милхауз.
— Ще го имам предвид.
12.
Стен се върна в посолството в настроение, което можеше да се оправи само от няколко екзекуции с брадва.
Той прегледа пълната с лъжи дипломатическа нота, все още едва наполовина написана, и я запрати на пода.
Напълно незряла постъпка. И на всичкото отгоре недостатъчно удовлетворителна.
Замисли се да срита бюрото, но се спря навреме, огледа огромния дървен блок, достатъчно голям за вкусовете на Какана, и забеляза, че краката му вече са доста ожулени — явно това бяха трофеи от предишни самонаранявания на посланици, без съмнение вдъхновени от общуването с очарователните алтруистични същества с проникновени визии, които обитаваха Алтайския куп.
Следващата мисъл на Стен беше да нареди на адмирал Мейсън да се яви в покоите му с надеждата да провокира неофициална ръкопашна схватка, но вместо това нададе нисък гърлен стон, насочен през запечатания прозорец към поройния дъжд, елемент от бурята, която вилнееше над Рурик.