Преждата на покварата
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преждата на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Той замлъкна и започна да оглежда аудиторията. Кайку си помисли, че се държи доста театрално, ала после й хрумна друго — нима Саран не съзнаваше, че като разкрие посланието си пред толкова много хора, се излага на голяма опасност занапред? Колкото повече хора знаеха, че той е шпионин, толкова повече се увеличаваха шансовете да бъде предаден и разкрит. Младата жена се запита на какво ли се дължеше безразсъдството му — едва ли беше чак толкова самовлюбен, че да рискува живота си в замяна на един кратък миг на слава.
— Сарамир е забравил своята история — рече той. — Били сте толкова горди от заселването на този континент, че изобщо не сте обърнали внимание на онова, което унищожавате. С избиването на аборигените угати сте заличили хилядолетия от паметта на тази страна. Другите земи обаче помнят. В Окхамба племената са просъществували векове, недокоснати от друга цивилизация. В Куараал потисническата доктрина и пренаписването на историята от Теократите не успяха да унищожат напълно следите от тъмните дълбини на миналото и човек може да ги издири, стига да знае къде да търси. Дори и в Итрикс, където постоянните вътрешни войни толкова често променяха епицентъра на властта, историческите свидетелства са толкова много и са така разпръснати, че е невъзможно да бъдат напълно унищожени. Историята се запазва. Дори тук. И ми се струва, че ще е най-добре да не я забравяме, тъй като не знаем дали някакво минало събитие няма да рефлектира върху настоящето и да го промени.
Някои от присъстващите се размърдаха неспокойно при дръзката постъпка на Саран — да се осмелява да ги укорява за тяхната история! Кайку обаче забеляза, че на Кайлин очевидно й беше приятно, защото на изрисуваните й устни бе разцъфнала усмивка.
— Ще бъда кратък и ще започна с добрите новини — продължи шпионинът, прокарвайки пръсти през косата си, хвърляйки надменен поглед към Заелис. — Сигурен съм, че по-късно ще имам възможността да дам по-подробен отчет на тези, които проявят по-дълбок интерес. Във всичките си пътувания из Близкия свят търсех три неща: първо, доказателства за наличието на покварата, която се разпространява из вашата земя, което, както вече знаем, е страничен ефект от вещерските камъни; второ, информация за самите Чаросплетници или каквито там аналози имат; и трето, сведения за наличието на вещерските камъни, тъй като те са източникът на силите на Чаросплетниците.
Мъжът започна да крачи напред-назад, а красивият му профил изпъкна, очертан от слънчевите лъчи.
— Радвам се да ви съобщя, че по първите два пункта не открих нищо. Никъде не намерих следи от болести по растенията, за които да няма естествено обяснение, както и не открих нищо, което да бъде описано като Чаросплетник, с изключение на малцина, обитаващи далечни колонии на други континенти. Определено има индивиди, чиито способности са необичайни за повечето хора; например нашите собствени жреци, които умеят да общуват с духовете на земята ни. Многоуважаемата Кайку ту Макаима, която присъства тук в момента, стана свидетел на уменията на Ваятелите на плът от Окхамба; в дълбините на джунглата обаче има неща, много по-ужасни от тях. В Куараал имаме така наречените Отшелници, а в Итрикс — Муд-Таалите. Придобиването на тези дарби обаче става посредством естествени (или спиритуални) процеси. Дори Различните, които са рожби на покварата, плъзнала заради Чаросплетниците, не участват активно в нейното разпространение. — Той направи кратка пауза. — Не открих никакви Различни извън вашите брегове. Видях много сакати и уродливи хора, ала проблемите им си имаха своето естествено обяснение.
Кайку го гледаше внимателно, а мислите й се насочиха към стройното тяло, което се криеше под тесните му черни дрехи. Защо го беше отблъснала? Спокойно можеше да спи с него за една нощ и да се позабавлява малко — това нямаше да означава нищо. В следващия миг обаче вниманието й отново се върна към думите му.
— От което можем да заключим, че заразата е отговорна за появата на Различните — продължи Саран. — До този момент само предполагахме, че може да е така, ала сега вярвам, че най-накрая е доказано. Извън Сарамир няма никаква поквара и, следователно, никакви Различни. Ала има вещерски камъни.