Звездите като прах
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите като прах». Краткое содержание книги:
Заедно с романите „Камъче в небето“ и „Космически течения“, „Звезди като прах“ се явява една предистория на цикъла за Фондациите.
Освен това значение имаше и позицията на кораба. Разстоянието до Родиа например можеше да се определи и по стойностите на корабния масаметър, или по-точно — разстоянието до родианското слънце, тъй като неговото гравитационно поле надхвърляше по сила гравитационните полета на отделните планети. Далеч по-трудно щеше да е, ако трябваше да определят посоката, в която летят спрямо галактическата осова линия. Първо Байрън трябваше да набележи две други звезди. Знаейки тяхното местонахождение и положението на родианското слънце, той би могъл да изчисли точния курс.
Горе-долу това бяха изчисленията, които трябваше да направи. Веднъж определил местоположението на кораба и на лингейнското слънце, оставаше само да насочи кораба и да включи хипердвигателя.
Внезапно Байрън се почувства самотен и тъжен. Но не и уплашен! Не можеше да понесе подобна мисъл. Вече шест часа се занимаваше с определяне на параметрите на Скока. Необходимо му беше още време, за да провери изчисленията си. А така му се искаше да подремне! Пренесъл бе койката от кабината тук, до него.
Другите двама пътници вероятно спяха отдавна. Реши, че така е по-добре и че не желае никой да го безпокои, но когато зад вратата се разнесоха тихи стъпки, той вдигна развълнувано очи.
— Здравей — рече Байрън. — Защо не спиш?
Артемизия бе спряла нерешително на прага.
— Имаш ли нещо против да вляза? — попита тихо тя. — Ще ти преча ли?
— Зависи какво ще правиш.
— Ще се опитам да съм ти от полза.
Изглежда толкова смирена, помисли си Байрън, изпълнен с подозрения, и почти веднага научи причината.
— Ужасно ме е страх — призна си тя. — А теб?
Искаше да отвърне отрицателно, но някак не се получи. Усмихна се и каза:
— Малко.
Колкото и странно да бе, това й подейства успокояващо. Тя коленичи до него на пода и се зае да разглежда дебелите томове и изписаните листове с изчисления.
— И всички тези книги бяха на борда?
— Ами да. Как иначе ще управляват кораба?
— Разбираш ли какво пише вътре?
— Не всичко. Де да можех! Но надявам се, че разбирам достатъчно. Все някак трябва да се доберем до Лингейн.
— Трудно ли е да се направи?
— Не, ако знаеш координатите, които са някъде тук, и ги вкараш в компютъра. И ако имаш опит, какъвто аз нямам. Например най-добре е подобно пътуване да се извърши на няколко Скока, но аз ще се опитам да го сторя само с един, тъй като ще е по-лесно, въпреки че ще изгубим огромно количество енергия.
Не биваше да й го казва, само щеше да я изплаши допълнително, а тогава щеше да му е още по-трудно да я контролира. Все си повтаряше да внимава какво говори, но и това не помогна. Защото дълбоко в себе си искаше да сподели проблемите си с друг. Да излее тревогите си пред друго човешко същество.
— Има доста неща, които не знам — продължи той. — Не знам например каква е плътността на междузвездното вещество в пространството между кораба и Лингейн, а това може да окаже значително влияние на Скока. В Алманаха — тоест книгата, която е пред теб — се споменава, че трябва да се направят корекции в зависимост от това влияние и че те трябва да се добавят към предишните корекции. Ако, да речем, курсът ни минава близо до някой газов гигант, всичко се преобръща наопаки. Не съм сигурен дори дали правилно използвам компютъра.
— Но какво ще стане, ако сгрешиш?
— Бихме могли да навлезем в пространството твърде близо до слънцето на Лингейн.
Тя обмисли думите му и добави:
— Не знаеш колко по-добре ми е сега!
— След това, което ти казах?
— Разбира се. Докато лежах в койката, се чувствах съвсем безпомощна и изгубена в тази пустош. Сега, след като знам, че ще тръгнем в определена посока, космическата пустош не ми изглежда толкова страшна.
Приятно му беше да чуе това. Колко различна му изглеждаше сега!
— Не зная дали наистина ще поемем в правилната посока — каза той.
— Ще стане — отвърна тя. — Уверена съм, че можеш да се справиш с управлението на кораба.
И Байрън изведнъж реши, че наистина ще може.
Артемизия сви дългите си крака и обгърна коленете си. Облечена бе в полупрозрачно бельо, но изглежда не схващаше този факт за разлика от Байрън.
— Знаеш ли — продължи тя, — докато лежах в койката, имах неприятното усещане, че се нося из пространството. Ето това най-много ме изплаши. Всеки път, когато се обръщах на другата страна, политах във въздуха, а после се спусках бавно, сякаш бях вързана с конци за тавана.
— На горната койка ли легна?
— Да. Долната ми причинява клаустрофобия, защото матракът на горната е само на петнадесет сантиметра над главата ми.