Клуб „Анонимни ергени“
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клуб „Анонимни ергени“». Краткое содержание книги:
Методът на здравата хватка, препоръчван от двамата съветници, можеше, разбира се, и да бъде отхвърлен, защото Джо още нямаше официално потвърждение, че любовта му е споделена. И все пак той реши да заложи на карта всичко или нищо. В главата му се мерна фразата: „Риск печели, риск губи“. В най-лошия случай, ако тя го погледне отвисоко и изсъска „Сър!“, поне ще я е целунал и този спомен ще го топли в дългите самотни зимни вечери край камината. Дори и да са само две-три целувки, пак ще са достатъчно.
— Тя там ли е? — посочи той вратата на дневната.
— Не — отвърна господин Траут. — Когато й разказах всичко, излезе с такси.
— Къде, за бога?
— При тебе, разбира се. Откъде да знае, че си тръгнал към нея. На това му се вика разминаване.
И още докато говореше, ключалката изтрака.
3
Изтракването на една ключалка е сред по-незначителните лондонски звуци и далеч не може да се сравнява с хилядите други, които съпътстват живота на този град. Но изтракването на въпросната ключалка не можеше да не привлече вниманието на Джо по-скоростно дори и ако беше бомбена експлозия. Той потрепера от глава до пети, а когато вратата се отвори и Сали влезе, беше готов да скочи и да я вземе в обятията си, и щеше да го направи, ако тя междувременно не беше скочила и не го бе сграбчила в своите, повтаряйки: „О, Джо, Джо, Джо!“. Явно и тя като Джо предпочиташе да прескочи формалностите и да мине направо към действията, които говорят по-добре от словата.
— О, Джо! — каза Сали.
— О, Сали! — каза Джо.
— Чувствах се ужасно — каза Сали.
— Аз също — отвърна Джо. — Ако ми бяха давали по една лира всеки път, когато ми се искаше да пъхна главата си във фурната, сега щях да съм богаташ.
— О, Джо! — въздъхна Сали.
— О, Сали! — въздъхна Джо.
Човек, по-деликатен от господин Траут, в този момент щеше тихо да се оттегли, виждайки, че подобна нежна сцена не изисква публика. Но нежеланието му да се оттегля от нежните сцени можеше да се обясни с нежеланието му да напуска мястото на действието и то в най-интересната му част. Така че господин Траут остана да стърчи на мястото си и да озарява въпросната сцена с благосклонна усмивка, така позната ни от платната на старите майстори.
Но ако усмивката му изразяваше само благосклонност, то очите му издаваха загриженост и тревога, защото чувстваше, че не всичко е толкова просто, колкото си го мислеха тези две пиленца. И когато чу Джо да говори ентусиазирано за регистратурата, а Сали страстно да се съгласява, той привлече вниманието към себе си с една от онези сухи кашлици, на които адвокатите са суперспециалисти.
— Дали не забравяме нещо? — попита той.
Джо подскочи като ужилен. Той нямаше представа, че сред присъстващите е и господин Траут. Беше предположил, че след влизането на Сали адвокатът е оценил присъствието си като нежелателно. Но както стана ясно, едно подобно твърдение би дошло като пълна изненада за въпросния адвокат. Човек не би могъл да избяга по-трудно и от семейния призрак.
— Мили боже! — викна Джо. — Ти още ли си тук?
— Още съм тук — увери го господин Траут. — И когато говориш за непосредствено посещение на регистратурата с госпожица Фич, намирам за уместно да напомня, че тя е сгодена за друг.
Очакваше, че въпросът, който повдига, ще възпроизведе охлаждане на страстите и бе напълно прав — страстите бяха попарени. Джо примигна и пусна Сали, а тя се свлече до стойката за чадъри.
— Кой е тоя мерзавец, за когото си се сгодила? — запита Джо.
— Джаклин Уорнър — отвърна Сали и Джо трябваше да я смъмри.
— Говорим сериозно, скъпа. Не е време за шеги. За кого си се сгодила?
— Джаклин Уорнър.
— Не е възможно. Та ти не го познаваш.
— Познавам го от години.
— Тогава трябва да ти е ясно, че брак с него е абсолютен абсурд.
— Кой е този Уорнър? — запита господин Траут. — А? Искам да знам кой е този Джаклин Уорнър?
На този въпрос Джо можеше да отговори изчерпателно.
— Това е най-големият лондонски използвач, плъх, пълзяща гадина, червей, паразит, който за нищо не се е потрудил в живота си и се издържа като взима заеми, които никога не връща.
Господин Траут поклати умно глава.
— Познавам този тип хора. Холивуд е пълен с подобни млади мъже. Преживяват от коктейлите и партитата, на които не са канени. Кръстосват улиците на Бевърли Хилс, докато чуят музика и видят цветни фенери. И тогава най-спокойно се намъкват, за да плюскат топлите вкусни наденички. Изненадан съм, че госпожица Фич се е обвързала с подобен ненадежден елемент.