Неговата страхотна любима

Там все още ехтяха пушечни и револверни изстрели.

Ласитър с един скок се озова на брега. Мъжът с четирите коня препускаше на север. Следваше го още един бандит. Точно когато Ласитър изскочи на брега, той падна от седлото, улучен от револверен изстрел.

Пат беше залегнала в реката, с лакти, опрени на един камък, и с уинчестъра на Джерико в ръце. Пушката изгърмя още веднъж и от дулото изскочи пламък, но този път тя не улучи. Затова отпусна оръжието, надигна се на лакти и погледна към Ласитър.

Бяха спечелили последната битка и Пат много му беше помогнала. Трима мъже бяха убити и двама — ранени. Другите успяха да избягат. Тази равносметка обаче Ласитър направи много по-късно. Сега гледаше само Пат. Щом го съзря, тя се усмихна влюбено и скочи на крака, стискайки пушката с две ръце.

— Ласитър! — извика тя.

Той вече тичаше към нея! След минута двамата се прегърнаха. Красивата жена беше цялата мокра и студена. Но целувките й бяха горещи.

Джерико се появи на края на гората с револвер в ръка. На няколко крачки от него в тревата лежеше Рой Джордж. Мъртъв. Искал да избяга и се нахвърлил върху стария слуга, за да му отнеме оръжието. По време на схватката Джерико го беше застрелял.

Фикс Касиди също беше мъртъв — разболял се в затвора на Дрейвъртаун и починал. Ласитър не мисли дълго. Връчи стоте хиляди долара на шерифа и се върна обратно в Грийн Ривър с Пат и Джерико. Искаше да помогне на Пат да купи хотела на Джери Грей.