Дворът на хилядата слънца

Той се оригна.

Алекс не беше от хората, които ще се тровят дълго с мрачни размисли, и тъкмо се утешаваше с мисълта, че поне таанската бира и алк са достатъчно силни и винаги на разположение, когато Стен цъфна до него.

— Мамчето те облича бая смешно — изкоментира Килгър.

Облеклото на Стен беше още по-екстремно — което сред низшата култура на Хийт означаваше по-малко забележимо — от това на Алекс. Дългият му до коленете смокинг беше на оранжеви и черни райета, а леотардът отдолу — черен. Бяха го уверили, че това е върхът на модата сред акулите, плуващи в изтънчения свят на проституцията.

Стен само изсумтя на подигравката и също зяпна към училищния двор. Таанският военен беше открил някаква грешка в представянето на един от питомците си и в момента систематично го позореше пред приятелите му. Стен кимна и двамата се отдалечиха — запътиха се към квартала с червените фенери, където се бяха настанили.

— Намери ли го нашия шантав бомбаджия? — попита Килгър.

— Хм.

— Май не щеш да ми кажеш. По-лошо е, отколкото мислех.

— Още по-лошо — отвърна ядосано Стен. — Скапаният ни идиот го е направил пак.

Лий Динсман наистина беше идиот. След като бе скочил на кораба за Хийт, си беше намерил дупка, в която да се завре, пиене, жена и ядене, които бяха погълнали всичките му останали кредити, беше пуснал приказка из субкултурните барове, че е експерт по бомбите и „изцяло на разположение“. Една малка банда с големи амбиции бързо го беше наела да гръмне таанското кредитохранилище. За първи път в кариерата на Динсман работата бе станала без фал и дебелата задна циментно-стоманена стена се беше сринала. Бандата обрала плячката, взела Динсман на запивката си и за да отпразнуват удара, се натряскали до самозабрава. Понеже не били тъпаци, съобразили, че на таанската „полиция“ (всъщност паравоенни части, заделени от армията за специални задачи) ще й трябва виновник, и натопили Динсман.