Сан Феличе
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сан Феличе». Краткое содержание книги:
Иллюстрации Е. Ганешиной
Но въодушевлението беше краткотрайно. Десет дни след речта на Бертие, в която освен призива към сенките на Катон и Хортензий се изказваше обещание за нерушимо зачитане на доходите и богатствата на църквата — по заповед на Директорията съкровищата на същата тази църква бяха пренесени за претопяване в монетния двор, превърнати в златни и сребърни монети, и то с емблемата не на Римската, а на Френската република, и предадени, според едни, в касите на Люксембург78, според други, в касите на войската; малцина твърдяха второто, а още по-малко бяха тия, които го вярваха.
След това започна разпродажба на държавните имоти, а тъй като Директорията казваше, че има неотложна нужда от нари за египетската армия, имотите бяха разпродадени много набързо и много по-ниско от действителната им стойност. После поискаха от богатите граждани помощи в пари и в натура; по този начин те бяха набързо ограбени, а на родолюбието им — нека го признаем — бе нанесен твърде тежък удар от тези многократни искания на френското правителство.
Като последица от всичко това и тъй като исканията на Директорията непрекъснато се подновяваха, и най-необходимите разходи в самата Римска република не можеха да бъдат посрещнати въпреки жертвите, направени от богатите класи; дори заплатите във войската и на държавните чиновници не бяха плащани от три месеца насам — с други думи, от деня, когато бе провъзгласена републиката.
Колкото до управляващите, които би трябвало да дават пример за спартанска честност, и те — като не получаваха заплата — крадяха и се подкупваха повече от всякога. Службата по снабдяването — създадена от древния императорски Рим и запазена от папската власт — която трябваше да се грижи за изхранването на населението, не можеше да прави необходимите доставки с обезценените книжни пари, не разполагаше вече с брашно, растителни масла, месо и заявяваше, че не знае как да се бори с глада; когато пристигна Шанпионе, хората шушукаха, че в Рим има провизии само за три дни и ако неаполитанският крал не избърза да прогони с войската си французите, да възстанови Светия отец на престола и да възвърне изобилието, жителите ще се видят изправени незабавно пред една от двете неизбежпости: да се изяждат едни други или да измрат от глад.
Това именно Салвато беше натоварен да съобщи на неаполитанските патриоти: окаяното положение на Римската република, с което щяха да направят опит да се справят чрез икономии и честност. Като първа мярка Шанпионе бе изгонил от Рим всички финансови власти и бе поел задължението да използва за нуждите на града и на войската си всички суми, предназначени за Директорията, откъдето и да идват. А за положението на френската армия, което не беше по-блестящо от това на Римската република, Салвато трябваше да каже следното:
Римската армия, чисто командване беше току-що поето от Шанпионе, състояща се според кадрите, определени от Директорията, от тридесет и две хиляди души, броеше в действителност осем хиляди. Тези осем хиляди души, не получили от три месеца насам нито петаче, нямаха обуща, дрехи, хляб и бяха обкръжени от войската на неаполитанския крал, която се състоеше от шестдесет хиляди добре облечени, обути, нахранени и ежедневно редовно заплащани войници. Френската армия разполагаше само със сто и осемдесет хиляди патрона, което значеше по петнадесет изстрела на войник. Нито един лагер нямаше не само храни, по дори барут, който липсваше дотолкова, че в Чивита Векиа не можаха да дадат нито един изстрел срещу берберски79 кораб, дошъл да залови една рибарска лодка на половин оръдеен изстрел от пристанището. Разполагаха общо само с осем огнестрелни оръдия. Цялата артилерия беше претопена за медни монети. Някои укрепления имаха наистина топове; но било поради предателство, било от нехайство, никъде снарядите не бяха за размера на оръдията; а на места изобщо нямаше никакви снаряди.
Арсеналите бяха също така празни, както и укрепленията; напразно се бяха опитали да въоръжат с пушки две дружини народни гвардейци, и то в една страна, където не можеше да се срещне човек без пушка на рамо, ако е пешеходец, или сложена напряко на седлото, ако е на кон.
Но Шанпионе бе писал на Жубер и очакваше да му изпратят от Александрия или Милано един милион патрони и десет оръдия заедно с обоза им. Колкото до снарядите, Шанпионе бе уредил леярни, където отливаха по четири-пет хиляди на ден. Така че той молеше патриотите само за едно — да не прибързват, защото се нуждаеше от един месец приблизително, за да бъде в състояние не да напада, а да се отбранява.
Салвато носеше за френския посланик в Неапол писмо, в което Шанпионе излагаше на Гара положението си и го молеше да направи всичко възможно, за да забави едно скъсване между двата двора. Това писмо, скътано за щастие в херметически затворен кожен портфейл, не бе пострадало от водата.
78
Става дума за двореца Люксембург в Париж, седалище на Директорията. Б.пр.
79
Берберия — по-раншното название на Либия и Триполитания. Б.пр.