Царство Уирд
- Автор: Морис Дейв, Джонсън Оливър
- Серия: blood sword #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Недков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царство Уирд». Краткое содержание книги:
Докато играчът е в ямата, хвърлянията на Сталкера за бой срещу него или нея се извършват с 2 зара – 1 (за да се отрази преимуществото му във височината). Ако Сталкер се бие с отбор от играчи, той ще съсредоточи атаките си най-напред върху онзи, който е паднал в ямата.
Забележка: Ако си го ранил по-рано, издръжливостта му се е възстановила и засилила по някакъв чудотворен начин. Той черпи мощ от свръхестествен източник, увеличавайки силата му пред самите ти очи…
Ако го унищожиш, прехвърли се на 303. Ако избягаш, иди на 204.
199
Спускаш се през портата на Объркването, каменната рамка на която е украсена със сложен фриз от преплитащи се фигури. Когато минаваш под нея, подвижната решетка пада, като за малко не те премазва, но същевременно те отделя от Чудовището пазач. То надава бесен рев, удряйки по метала, но не може да мине през него. Спираш да си поемеш дъх, преди да продължиш по наклонения коридор, тънещ в мрак пред теб.
Мини на 229.
200
Отваряш дясната врата. В същия миг се надига свирепа вихрушка, която те засмуква и те захвърля в стаята. Вратата се затваря със силен трясък зад теб и после въобще изчезва, оставяйки стената празна! Помещението, в което си се озовал, е съвсем празно, с изключение на три ковчежета, спретнато подредени в средата на стаята: едното е дървено, другото каменно, а третото желязно. Всяко има надпис на капака. Надписът върху дървеното ковчеже гласи: „Ключът към безопасност е в каменното ковчеже“. Върху каменното сандъче се чете: „Ключът не е в ковчежето с верния надпис на капака“. Върху желязното ковчеже пише следното: „Само върху едно ковчеже надписът е верен“.
Ако ще отвориш дървеното ковчеже, върви на 154. Ако желаеш да отвориш каменното ковчеже, премини на 511. Ако предпочетеш да отвориш металното ковчеже, прехвърли се на 475. Ако не искаш да отвориш нито едно от тях, обърни на 280.
201
Пристъпвайки по-наблизо, виждаш трима души — момиче, юноша и висок властен мъж. Младите хора, които танцуват по леда, не са облечени в топли дрехи или кожи и ти прави впечатление колко невероятно грациозни и красиви са те. Високият мъж те наблюдава, докато се приближаваш, после разгръща широко червения си плащ. След това изчезва, като първо се превръща в ярка червена мараня, а после в сянка с цвят на угасващ въглен. Накрая се стопява напълно.
Момичето и юношата пеят тъжно, докато танцуват върху вековния лед. Песента им е без думи, но разказва за изгубени надежди, за разбити мечти и изчезнало величие.
Ако решиш да ги последваш, мини на 362. Ако се върнеш в лагера и си легнеш да спиш, иди на 91.
202
Хвърляш се в атака. Когато се доближаваш до олтара, фигурите се обръщат и без да бърза, всяка от тях вдига свещта си така, че да освети лицето под качулката… Съзираш неописуем ужас, който смразява кръвта ти. Качулатите фигури не правят опит да се отбраняват и един-единствен удар е достатъчен, за да ги повалиш, но когато играч унищожи един от тях, той или тя трябва да хвърли 1 зар + 1, а резултатът трябва да е равен на или по-малък от неговия ранг. Неуспехът означава, че лицето на създанието буквално е изплашило до смърт съответния играч!
Ако ги избиеш всички, премини на 442. Ако избягаш по пътя, по който си дошъл, иди на 152.
203
(Тарикат) Заговаряш мъжа, прекъсвайки потока на мелодията му. Той те поглежда въпросително и ти му обясняваш, че би искал да посвириш с него, но нямаш инструмент. Той кимва към една арфа, опряна на украсеното с орнаменти седло на товарното му муле, вързано за близкото дърво. Вземаш арфата, която е изработена от непознато за теб наситено черно дърво. Прокарваш пръсти по тънките като паяжина струни и се получава една от най-незабравимите и красиви мелодии, които някога си свирил.
Старецът е толкова впечатлен от твоето умение, че забравя да свири. Когато спираш да си починеш, за известно време на горската поляна се възцарява изпълнена с благоговение тишина. Някъде отдалеч долита жалният писък на птица, после пак настъпва тишина. Най-после човекът проговаря и неясно защо в очите му има сълзи.