Танго

— Нищо — рече той. — Умирам за Партията. — И сви едрите си здрави рамене, защото му беше студено.

Всичко беше завършено, а прокурорът не даваше заповед за изпълнение на присъдата. Той гледаше нервно часовника си. Бяха поизбързали. До четири часа имаше още осем минути. И осем минути осъдените на смърт стояха и чакаха. Тези минути бяха страшни, кошмарни, изпълнени с диво отчаяние и с луди надежди, които се мяркаха като прилепи в тяхното съзнание.

Най-сетне главният прокурор махна с ръка:

— Изпълни присъдата!

И погледна часовника си.

Той беше доволен. Защото знаеше, че в този момент, когато изпълняваше дълга си, в светлия топъл салон тя слушаше неговото любимо танго…