Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Обърна се да види на какво разстояние се е отдалечил от изправения на ръба на скалата транспортал и забеляза странни силуети в надвисналото небе. Разперени криле, от които провисваха размятани пипала — някакъв причудлив хибрид между гигантска медуза и птеродактил.
Моментално долови опасността. Създанията бяха десетина и летяха към транспортала от срещуположната страна на каньона. Изглежда, неговото задействане им беше подало сигнал, че пристига прясно месо. Летящите медузести твари се приближиха и Дейвлин забеляза, че подпухналите им туловища са торби с кръгли устни отвори за поглъщане на парализираната плячка.
И щяха да стигнат до транспортала преди него.
Внезапно духна вятър и от навъсеното небе блъвнаха талази пороен дъжд. Беше мазен и отвратителен и след няколко секунди кожата го заболя като от изгорено.
Ятото медузести твари се насочи към него от всички страни. Пътят му за бягство беше отрязан и Дейвлин се спусна да се скрие до купчина камъни в покрайнините на разрушения град. Щом хукна, медузестите твари полетяха по-бързо, понесли се върху широко разперените си криле.
Той се вмъкна в някаква пролука сред безформената скала — тук поне не проникваше нито капка от киселинния дъжд. За нещастие в цепнатината бяха намерили подслон и други създания. Някакво дебело колкото бедрото му сегментирано телце с блещукаща синкава металическа черупка се разтвори и в утробата му лъснаха остри крачета с потракващи нокти. Стоножестото създание подскочи като закрепена на пружина играчка и Дейвлин се извъртя и се дръпна. Съществото успя да забие ноктите си в раницата му и разкъса плата, но не достигна до кожата му.
Докато смъкваше раницата, нова гигантска стоножка пролази от друга цепнатина. Върху крайчетата на вдигнатите й във въздуха крачета проблясваха капчици отрова. Дейвлин извъртя раницата и отблъсна създанието встрани; първото продължаваше настървено да раздира плата. В тясната пещера се посипаха лекарства, консерви и дрехи. Ремъкът изплющя и закаченият от едната страна на раницата кобур изтрака на земята — твърде далече, за да го достигне.
Отвсякъде се чуваше оглушително тракане и драскане. Явно се беше натресъл в гнездото на противните създания. Още две стоножести твари скочиха насреща му и Дейвлин размаха вече негодната за нищо раница, за да отвлече вниманието им; оръжието пак изтрака в камъните. Той хукна към изхода. Отвън киселинният дъжд продължаваше да плющи.
Десетки крилати медузести твари бяха наобиколили транспортала. Пет други се носеха над осеяното с камъни поле, размахали гладките си пипала, за да открият къде се е скрил.
Можеше да намери убежище единствено сред кликиските руини. Без да се колебае, той се втурна напред. Летящите медузи моментално го забелязаха и размахаха острите си като бръсначи крила след него. Без раницата му беше по-леко, а адреналинът удвои силите му, за да преодолее повишената гравитация. Беше изгубил единственото си оръжие и се хокаше наум на глупостта си да проникне в непозната нова среда, без да грабне най-напред оръжието в ръка. Сега трябваше да разчита единствено на съобразителността си.
Усети, че се задъхва, и увеличи притока на кислород в дихателната си маска. Склонът беше стръмен, а скалистата и хлъзгава от дъжда земя — коварна. Дейвлин се катереше на зигзаг, за да не стане лесна плячка: така го бяха обучавали преди много време да оцелява в бойна обстановка…
Очите го боляха, но той не обръщаше внимание на смърдящия дъжд, а се оглеждаше да открие някакъв процеп, врата или прозорец в кликиските руини. Все трябваше да има някакъв вход към призрачния град.
Хищните медузи кръжаха злокобно и безшумно над него и той усещаше, че обръчът се стяга неумолимо. Едно остро като игла пипало го перна по рамото и пареща болка прониза мускулите му.
Дейвлин се подхлъзна и падна по гръб, вторачен в огромната медузеста твар над себе си. Виждаше набръчканата й уста — широк процеп с лакомо помръдващи устни. Не видя очи, но съществото явно безпогрешно усещаше точно къде се намира той.
Чудовището връхлетя отгоре му и той залази и се пъхна в първата пролука, която зърна. Парализираната му ръка не му вършеше никаква работа, но с другата успя да се хване и да се изтегли навътре. Извиващите се като камшици отровни пипала изпляскаха върху твърдата повърхност и оставиха следи от отрова, над които се издигнаха изпарения.
Той се запромъква навътре и стигна до разширение, където успя да се изправи. Погледна назад и видя струпалия се пред отвора, през който се беше промушил, рояк медузести твари. Бяха прибрали птеродактилните си крила към туловищата и изпружили пипала, се опитваха да се напъхат след него.