Спасете „Титаник“!
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спасете „Титаник“!». Краткое содержание книги:
Запиши кодова дума ЛОДКИ и ако времето ти за четене е свършило, продължи на 96.
Ако до затварянето на библиотеката има още време, отбележи в дневника колко ти остава и премини на 130.
174
Спускаш се по стълбите към каютите на втора класа. Тази на Хигинс е последната в дъното на коридора. Почукваш силно — никакъв отговор.
Почваш да блъскаш вратата с такава сила, че малко остава да я изкъртиш. Този път старанието ти е възнаградено.
— Кой се е раздумкал така? — раздава се отвътре съненият глас на Хигинс. — Потъваме ли, що ли?
— Потъваме, Уилям. Аз съм, Джон Бейли. Не се шегувам! Блъснахме се в айсберг и в момента корабът потъва. Нищо, че е непотопим, до не повече от… — поглеждаш часовника си — … до не повече от час ще е на дъното.
— Бейли, ако това е някакъв тъп майтап, ще ти смачкам мутрата! — възкликва съненият Хигинс отвътре. След това изненадано добавя: — Я! Май каютата се е наклонила.
— Точно така. Към носа и наляво, където се събира навлизащата вода.
Резето на вратата щраква и Хигинс цъфва пред теб по бели гащи, навличайки трескаво ризата си.
— Ей, работата май наистина е сериозна! Благодаря ти, че ме предупреди, старче!
— Това няма значение — прекъсваш го ти. — Важното сега е да се измъкнем някак от това корито, преди да е поело към дъното.
Мини на 79.
175
Хигинс вдига вежди.
— Така ли? Много странно. Бях останал с впечатлението, че освен мен на тази улица живеят единствено голтаци от утайката на Англия. Просто се учудвам как не съм ви забелязал… Да не сте били на квартира у мистър Флийтуърт?
— Точно така — бързо потвърждаваш ти.
Лицето на човека пред теб се променя.
— Господине, вие сте един долнопробен лъжец! Това, че оглеждам подозрително всеки срещнат, може да не харесва на околните. Но съм прав да го върша и вие сте живото доказателство! Не знам какво искате от мен, обаче се постарайте да не го искате повече! На улица „Сейнт Джейн“ никога не е живял никакъв Флийтуърт и вие го знаете не по-зле от мен!
С тези думи той ти обръща гръб и тръгва бързо към другия край на кораба. Изглежда, безсънието те подведе да избереш погрешен отговор!… Сега не ти остава нищо, освен да се прибереш в каютата и хубаво да поразмислиш по въпроса как да си оправиш отношенията с Хигинс.
Мини на 81.
176
Още в самото начало забелязваш, че много от подробностите вече са ти познати. Работата върви далеч по-бързо, отколкото си предполагал. Отбележи в дневника, че спестяваш един час и премини на 210.
177
Влизате в машинното отделение, където механикът те развежда и дълго обяснява кое за какво служи. Огромните цилиндри на двата странични двигателя биха удивили доста хора, но теб те интересува нещо съвсем друго. И с най-голямо съжаление ти се налага да признаеш, че тук просто няма как да се повреди нещо. Всички подвижни части са облечени в метални кожуси, никъде не забелязваш възможност да пъхнеш нещо, което да заклини механизмите. Може би след няколко часа усърдна работа ще успееш да демонтираш предпазните кожуси, но това просто е невъзможно да стане, без да усетят десетината механици, които дежурят тук по всяко време.
Напускаш машинното отделение дълбоко разочарован. Този план се провали. Единственото, което ти остава от него, е сувенирът — масивната дръжка за хващане от тоалетна. За съжаление едва ли ще видиш някаква полза от нея… Трябва да се върнеш на 104 и да избереш някаква друга идея за забавяне на кораба.
178
Изтичваш на лодъчната палуба, за да видиш отвисоко какво става… и едва не се сблъскваш с втория помощник Лайтолър. Лицето му е напрегнато, но щом те забелязва, той се усмихва широко.
— А, ето ви и вас. Знаете ли, че вашето пророчество ни спести много сериозни неприятности?
— Как? — трепваш ти.
— Биноклите, мистър Бейли, биноклите. Разминахме се с проклет „черен айсберг“, може би знаете какво е това. Впрочем, няма значение. През нощта, в спокойни води като сега, на практика е почти незабележим. Без бинокли наблюдателите щяха да го зърнат твърде късно. Виж, сега се отървахме леко. Закачихме го само с кърмата. Мисля, че имаме пробойна в кърмовия отсек, но това не е страшно. Иначе… просто не смея да мисля. Е, прибирайте се. Лека нощ… мистър пророк.
Прибираш се изтръпнал от възбуда и радост. Победил си! Ще останеш до края на дните си в първата половина на двайсети век, но нима това е скъпа цена, ако човек успее да се пребори с невъзможното?