Опасните пътеки
- Автор: Реняк Мариан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасните пътеки». Краткое содержание книги:
Командирът на „Вярусите“ ми съобщи новината. Момичетата му казали, че предния ден в Нови Тарг пристигнали два камиона с войници, най-вероятно от Корпуса за вътрешна сигурност. Засега не е известно какви са намеренията им. Изпратената от капитан Антони информация се потвърди.
— Добро им е разузнаването — призна Харнаш.
Разговорът ни потъваше в шума наоколо. Стопанинът дойде и седна между мен и главатаря на бандата на ниско столче, от ония, на които седят жените, докато доят кравите. Зашепна на Харнаш за някакъв Франек от Чорщин, дето много често ходи в участъка, че трябва да се пазят от него, той уговаря хората да се записват в доброволните отряди, би могло да го премахнат, ама ще се вдигне аларма, за новата учителка в местното училище, май е червена, за още някой си, който събира данъци от селяните. Но най-дълго обсъжда местната кооперация — че са докарали нови стоки и че събират добри пари.
Разбрах какво има предвид — подкокоросваше бандата за нападение. Той спомена също, че в събота вечер в касата има най-много пари. Може да отидат там, тогава в магазина са само управителят и продавачката. — И на мен нещо ще пуснете — прошепна. Мъжът примигна хитро и стрелна главатаря — чакаше неговия отговор.
Харнаш го слушаше с интерес, но се овладя. Знаеше, че съм чул техния разговор и по-точно думите на алчния за лесна печалба домакин.
Зошка и стопанката ги прекъснаха, слагайки на масата самун хляб и две съдинки с ухаещи апетитно пържени яйца с пушена сланина. Разделихме се на две групи, всяка насочи вниманието си към своята чиния. Шатан грабна лъжицата пръв.
В същия момент в стаята нахлу някакво задъхало се момче, а подир него и Гранджаж.
— Войници в селото! — на един дъх изкрещя хлапакът.
Всички скочиха на крака, зарязаха масата, грабнаха оръжието. Шатан дръпна Гранджаж и двамата изтичаха навън. Хвърлените лъжици издрънчаха, някой бутна бутилката със самогон, тя се търкулна на пода и се счупи с трясък.
— Света Богородичке! — зашепна стопанката.
— Къде са те? — викна Харнаш.
— Спряха пред кръчмата.
— Колко са?
— Двама дойдоха с мотор. След тях — камион, закрит с платнище, под него войници. Не видях колко са. Питаха за участъка.
— Един камион ли? — попита Харнаш.
— Да.
— Угасете лампата, изчезваме. Всички след мен! И вие! — обърна се той към свръзките. — Може да потрябвате!
Зошка веднага заметна на главата си шала, Маришка се поколеба за миг. В стаята стана тъмно — ятакът беше угасил светлината. Втурнахме се към пруста. Харнаш отвори вратичката към полето, застана на прага, ослуша се.
— Още не излизайте — просъска, — може да са наблизо.
В слабата светлина на месечината забелязах притаилия се до вратата Шатан — беше приклекнал с картечницата до плета, готов във всеки момент да започне да стреля по невидимия още противник. Харнаш издаваше светкавични заповеди:
— Тръгваме направо през полето, нагоре към Мизерна. Веднъж да стигнем гората! Пръв тръгва Шатан с картечницата и Гранджаж. После момичетата и вие двамата — посочи мен и още някого. — Отзад аз с останалите. Да се спазва дистанция! Ако ни обкръжат, пробиваме с огън!
Той изтича до Шатан и му прошепна нещо. Първите двамина изчезнаха в мрака. Като напук луната се скри зад облак. А може би за хубаво. По-трудно ще ни видят.
Главатарят скочи към нас, избута мен и другия, после момчетата. Побягнахме крадешком. С няколко скока излязохме от двора. Почти тичах през полето, краката ми запъваха в прясно изораната земя, добрахме се до ръба на ската, разделящ две ниви. Шатан и Гранджаж едва се виждаха, бързо, все по-бързо гонехме носещите се пред нас сенки, само да не ги изгубим от погледа си.
Кучетата в селото лаеха ожесточено. „Лош знак“ — помислих си. Някъде зад нас светна като че ли фенерче. Преследваха ли ни? Може би ми се привиждаше.
„Аз сега съм един от тях, въпреки че фактически съм чужд — мислех си. — И аз като тях напрягам всички сили, всеки мускул, за да избягам от преследвачите, като див звяр, бягащ от хайката. Ако пътя ни пресече верига от войници, какво ще стане? Нямам оръжие…“ Спомних си, че Гриф остави своя автомат. Шатан излезе само с картечницата, значи картечният пистолет е у някой от задните. Забавих крачка, прошепнах, че ще ги догоня. Изравних се с Харнаш и другите. Разпознаваха се в тъмнината като диви животни, които откриват другите от същия вид.