Щамът Андромеда
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът Андромеда». Краткое содержание книги:
Свикан е свръхсекретен екип за борба с вируси и биологични и надпреварата започва. Защото постепенно ветровете ще отнесат вируса към Западното крайбрежие, където потенциалните жертви ще са десетки милиони.
Стоун отново хвана командните ръчки и започна леко да ги движи. През стъклото те видяха как черните метални пръсти отидоха до отсрещната стена, където държаха в клетки животните, приготвени за експеримента. Те бяха отделени от стаята с херметически прегради, с няколко вратички. „Като някакъв автомат“ — помисли си Хол.
Механичните ръце отвориха една вратичка, извадиха клетка с плъх и го приближиха към капсулата.
Плъхът огледа стаята, подуши с нос и си протегна врата. Минута по-късно легна на една страна, порита с крачета и застина.
Всичко стана за секунди. Хол не повярва на очите си.
— Господи — възкликна Стоун, — толкова бързо!
— Това много ще ни затрудни — забеляза Ливит.
— Ще опитаме с белязани атоми — каза Бъртън.
— Да, трябва — потвърди Стоун. — С каква скорост работи нашето разлагащо устройство?
— Ако е необходимо, и за милисекунди.
— Ще е необходимо.
— Да опитаме с резусите — предложи Бъртън. — По-удобни са за аутопсия.
Стоун отправи механичните ръце към една клетка, в която имаше голяма кафява маймуна — резус. Щом я вдигнаха, маймуната изкрещя и започна да удря по решетката. После се хвана за гърдите, погледна с изумление и умря.
Стоун поклати глава:
— Поне знаем, че още е биологически активно. Това, което е убило хората в града, е все още там и има същата сила. — Той въздъхна. — Ако това може да се нарече „сила“.
Ливит обяви:
— Започваме анализ на капсулата.
— Ще отнеса труповете — каза Бъртън — и ще се опитам да изясня как започва болестта. После ще ги аутопсирам.
Стоун отново хвана командните ръчки. Вдигна клетките с умрелите животни и ги постави на гумен конвейер в задната част на стаята. После натисна едно копче на контролния пулт с надпис: „Аутопсия“. Конвейерният ремък започна да се движи.
Бъртън излезе от стаята и отиде в залата за аутопсия. Той знаеше, че конвейерът автоматично донася животните в нея.
Стоун се обърна към Хол.
— Вие сте единственият лекар между нас. И сега, за съжаление, се налага да свършите нещо доста неприятно.
— В качеството си на педиатър и геронтолог?
— Да. Вижте дали може да се направи нещо за тях. И двамата ви пациенти се намират в общата лаборатория, построена специално за необикновени случаи като този. С нея имаме компютърна връзка, която ще ви помогне. Лаборантката ще ви покаже как действа.
XIV. ОБЩА ЛАБОРАТОРИЯ
Хол отвори вратата с надпис „ОБЩА ЛАБОРАТОРИЯ“ и си помисли, че в задачата му наистина има нещо „общо“ — да запази живота на един старик и на едно бебе. И двамата бяха от жизнено значение за успеха на програмата, но и с двамата, без съмнение, щеше да му бъде доста трудно.
Озова се в друга малка стая, подобна на тази, от която току-що излезе. В нея също имаше стъклен прозорец към друго вътрешно помещение. Там се намираха леглата с Питър Джексън и бебето. Най-поразителното от всичко бяха костюмите: до стената стояха изправени четири надути костюма от прозрачна пластмасова материя във формата на човешко тяло. От всеки един от тях започваше тунел към стаята, в която стоеше Хол. За да облечеш костюма, трябваше да се промъкнеш през тунела. По този начин той можеше да работи с пациентите в тяхната стая.
Момичето, което щеше да му асистира, седеше приведено над компютъра. Казваше се Карен Енсън. Тя започна да му обяснява действието му:
— Това е само една от подстанциите на компютъра от първия етаж. Има тридесет такива подстанции. Тридесет души могат да задават задачи едновременно.
Хол кимна. Принципът за икономия на машинното време му бе пределно ясен. Той знаеше, че и двеста души могат да използват един компютър едновременно, защото компютърът беше много бърз — за части от секундата той можеше да изпълнява различни задачи, а хората работеха бавно — за секунди и минути. Един човек не беше достатъчен за един компютър. Беше необходимо време, за да се зададат инструкциите, а в това време компютърът бездействаше. Щом задачата се поставеше, компютрите даваха отговорите почти мигновено. Това означаваше, че ако с компютъра работеше само един човек, машината щеше често да „бездейства“, а когато повече хора му възлагаха операции, неговото време се уплътняваше.
— Ако компютърът е много натоварен, може да почакате секунда-две за отговор, но обикновено отговорът идва веднага. Ние работим по програмата МЕДКОМ. Запознат ли сте с нея? — попита асистентката.