Червения дракон

— Косми от гребена на Лектър. Остатъци от брадата му по електрическата самобръсначка. А това е косъм от чистача. Сега трябва да вървя!

— По-късно ще се видим — махна му с ръка Кац. — Много ми харесва твоята коса.

При вида на хигроскопичната тоалетна хартия Джими Прайс от отдела за стари отпечатъци се намръщи. Помощникът му включи хелиокадмиевия лазер. Хартията започна да свети със собствена светлина и евентуалните отпечатъци би трябвало да флуоресцират. Върху синкавата тъкан бавно изплуваха неясно очертани петънца пот. Нищо друго. Крофорд понечи да попита нещо, но размисли и остана безмълвен. Синкавата светлина на лазера се отразяваше в стъклата на очилата му.

— Това нещо е пипано от трима души без ръкавици, нали така? — осведоми се, Прайс.

— Да. Чистачът, Лектър и Чилтън.

— Чистачът е търкал умивалника и по пръстите му сигурно не е останала мазнина. Но другите двама… Това тук изглежда ужасно! — Прайс вдигна хартията срещу светлината. Пинцетът не потрепваше в ръката му, осеяна със старчески петна. — Бих могъл да го опуша, Джак, но не гарантирам, че йодните петна ще избледнеят за краткото време, с което разполагаш.

— Нинхидрин, нагорещяване? — Обикновено Крофорд избягваше да дава технически съвети и предложения на Прайс, но сега трябваше да се залови за нещо, просто трябваше! Очакваше рязък отговор, но възрастният мъж остана спокоен и замислен.

— Не — поклати глава. — Няма как да премахнем следите. Никакъв отпечатък не мога да ти извадя от това нещо, Джак. Защото просто го няма.

— Мамка му! — изруга Крофорд.

Старецът се обърна да си върви и Крофорд леко го докосна по рамото.

— Дявол да го вземе, Джими. Знам, че ако имаше някакъв отпечатък, ти щеше да го откриеш!

Прайс не отговори и се зае да разопакова чифт ръце, пристигнали във връзка с друг случай. Сухият лед запуши в кошчето за отпадъци. Крофорд взе белите ръкавици и ги пусна вътре.

С куркащ от разочарование стомах, Крофорд забърза към отдела за документален анализ, където го очакваше Лойд Боуман. Бяха го измъкнали от съдебно заседание и от рязката смяна на обстановката той още премигваше като човек, когото са разбудили посред нощ.

— Поздравявам те за смелата прическа — рече Боуман и с опитни движения прехвърли писмото на работната си маса. — С колко време разполагам?

— Най-много с двайсет минути.

Двете части на писмото сякаш грейнаха със своя светлина върху масата на Боуман. Плотът под продълговатата дупка с назъбени краища на първото парче изглеждаше тъмнозелен на цвят.

— Преди всичко трябва да разберем начина, по който Лектър ще му изпрати отговора си — рече Крофорд, изчакал Боуман да свърши с четенето.

— По всичко личи, че инструкциите са останали в липсващото парче. — Докато говореше, Боуман сръчно боравеше с осветлението, специалните филтри и фотокамерата. — В първата част, непосредствено след фразата „Надявам се да бъдем в състояние да поддържаме кореспонденция…“, започва скъсаната част. Лектър е задраскал написаното с флумастер, сгънал е хартията и с пръсти е/ откъснал написаното. — Не разполага с никакви режещи предмети.