Нечистота
- Автор: Джиан Филипп
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нечистота». Краткое содержание книги:
Затова безцеремонно се прибра в стаята си и внимателно я заключи.
И вдигна очи.
Никога не бе виждал нещо по-прекрасно.
За пореден път се убеждаваше. Не беше сънувал. Свали уокмена си, прибра косите си зад ушите и заобиколи леглото, за да се настани в креслото на колелца, където бе прекарал нощта.
Докато го бе нямало, тя беше избутала чаршафа, който я покриваше, но не това бе причината за изумлението му, макар да не бе съвсем сляп и да виждаше, че има страхотно тяло. Дори да навлечеше домашно плетена рокля или да се натикаше в скафандър, пак щеше да я намира за съвършена, за фантастична.
През нощта не беше мигнал. Гледаше я как заспива, как се отпуска встрани, изтощена от тревата, която бе пушила, но въпреки всичко грациозна, лека, свежа. Късите й коси блестяха като коприна, сияеха. Като видя, че е дълбоко заспала, той я съблече, зави я с чаршафа, после грижливо сгъна дрехите й.
Изпитваше огромно облекчение. Най-после. Най-после се отпускаше, след осем месеца. Даваше си сметка каква тежест бе притискала гърдите му и сгърчвала мускулите му. А се оказа достатъчно да я гледа как спи. Достатъчно да е до нея, за да не иска нищо повече.
Всяка сутрин се събуждаше призори стреснат, но сега може би вече нямаше да е така. Много пъти през нощта биваше обземан от еуфория, от тиха безтегловност и усещаше, че нещата могат да вървят по-добре, че могат да се оправят, ако продължават в тази посока.
Възползва се от лунните лъчи и я снима с мобилния си телефон. После разпечати снимката и я окачи над бюрото си. Човек трябваше да види това, за да го повярва. Искаше му се да говори за светлината, която излъчваше тази снимка в полумрака — дълго я бе съзерцавал с кръстосани на тила ръце.
Самият той нищо не бе взимал, дори трева не бе пушил. Габи Гарлич напълно му стигаше. И това не беше образ. Охотно признаваше, че тя го замайва, че упражнява върху него определена власт, влияние, сравнимо с онова, което Лиза бе имала над него.
За да прекараш нощта в съзерцаване на спящо момиче, трябва или да си тъп, или да си попаднал на нещо по-особено. На някой наистина различен.
Еви не се съмняваше, че се случва нещо странно. Че тя притежава мощта на лавина, която расте с всяка изминала минута и скоро ще достигне идеалните си размери. Виждаше я как наближава с ужас и спокойствие, с решимост и тръпка.
Отпусна се назад, хвърли поглед към градината и видя, че майка му излиза. Ерик я следваше по петите, а тя се отдалечаваше по алеята, като вървеше бързо и силно полюшваше ханша си. С шал на главата и големи черни очила. Изглеждаше малко скапана, откакто я бе чул да излага на показ сексуалността си. Изглеждаше напрегната.
По-рано сутринта не би повярвал, че ще излезе от стаята си. Ришар бе стоял известно време в коридора пред вратата й, но не получи отговор относно здравето на жена си, нито дали е добре, нито какво се е случило, нито нищо.
Тя често укоряваше сина си, че е затворен, че носи маска, но самата тя не служеше за пример в това отношение — впрочем тя не служеше за пример и в много други отношения, казваше си той.
Междувременно Габи се къпеше в златиста светлина — светлинен сноп, проникващ през дупка в листата на дърветата. Това е почти прекалено, казваше си той, мълчаливо наведен към нея, за да я разгледа още по-отблизо, да я усети, да чуе дъха й.
През нощта, докато тя спеше, дълго бе размишлявал за сексуалните отношения, които бе поддържала с Лиза без всякакъв свян, и макар те да бяха помрачили последните месеци, прекарани със сестра му, сега ги виждаше в друга светлина.
Лиза му беше обяснила, че триъгълникът им с Патрик Сторер им е отворил вратите към сексуално разцъфтяване, което не можело да се разбере отстрани. Все едно, че му говореше на китайски в онзи момент. На чист мандарински отпреди десет века. Обикновено Андреас и той мастурбираха пред сайтове за лесбийки.
Но през нощта всичко това отлетя, всичко това бе осъдено, обявено за глупост, за невежество, пометено със силата на волята, с помощта на неумолима решимост и на зазоряване в съзнанието му не бе останала никаква резерва, а в сърцето му никакво съмнение относно възвишените чувства, подтикнали двете момичета да се чукат.