Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Перин пусна ръката си и се отдръпна от пътя й. Подгизналото парче плат остана на хълбока на Ранд, залепнало от съсирената кръв. От главата до краката му кръвта бе започнала да засъхва на вадички и петна. Парчетата стъкло в кожата му блестяха под огъня на светилниците. Моарейн докосна просмукания с кръв плат с крайчетата на пръстите си, после отдръпна ръката си, сякаш променила намерението си да надникне под превръзката. Перин се зачуди как Айез Седай може изобщо да гледа Ранд, без да потръпне, но гладкото й лице остана невъзмутимо. Миришеше едва доловимо на сапун с розов аромат.
— Поне си жив. — Гласът й беше мелодичен — но като смразяваща кръвта, яростна музика. — Каквото се е случило — после. Сега се опитай да докоснеш Верния извор.
— Защо? — възкликна уморен Ранд. — Не мога да се Изцеря сам дори да знаех как да Изцерявам. Никой не може. Поне дотолкова знам.
Моарейн си пое дъх, сякаш щеше да избухне, колкото и да бе непривично това за нея, но след миг отново потъна в такова дълбоко спокойствие, че нищо не бе в състояние да го наруши.
— Само част от силата на Изцеряването идва от Изцерителя. Силата може да замести това, което иде от Изцерявания. Без нея утре можеш да изкараш целия ден на легло, а може би и вдругиден. А сега притегли Силата, ако можеш, но не прави нищо с нея. Прост я задръж. Използвай това, ако трябва. — Не й се наложи да се навежда много, за да докосне Каландор.
Ранд дръпна меча изпод ръката й.
— Просто да я задържа, казваш. — Като че ли се канеше да се разсмее гръмко. — Добре.
Нищо не се случи, доколкото можа да види Перин, не че очакваше да види нещо. Ранд си седеше, като оцелял след изгубена битка, и гледаше Моарейн. Тя почти не мигаше. На два пъти отри пръсти в дланите си, без сама да забележи.
След малко Ранд въздъхна.
— Не мога дори да постигна Празнотата. Изглежда, не мога да се съсредоточа. — Бърза усмивка разкъса засъхващата кръв по лицето му. — Не разбирам защо. — Струйка кръв потече покрай лявото й око.
— Тогава ще го направя както винаги досега — отвърна Моарейн и хвана главата на Ранд, без да обръща внимание на кръвта, стичаща се по пръстите й.
Ранд скочи със силен рев, сякаш всичкият въздух бе изтръгнат от дробовете му, и се изви назад толкова силно, че главата му едва не се измъкна от дланите й. Една от ръцете му се люшна с разперени пръсти и се отметна така силно назад, сякаш щеше да се скърши. Другата му ръка стисна дръжката на Каландор, мускулите й видимо се стегнаха на буци. Разтресе се като плат, подет от бурен вятър. Тъмни корички засъхнала кръв западаха от тялото му, парченца счупено стъкло се изсипаха по раклата и по леглото, избутани навън от затварящите се рани.
Перин потръпна, сякаш този бурен вятър се беше завихрил около самия него. Беше виждал как се прави Изцеряването и преди, и то неведнъж, с много по-голяма мощ, но никога не изпитваше доволство да гледа как използват Силата, да знае, че я използват до него, дори за такова нещо. Приказките за Айез Седай, разказвани от търговски охранници и кочияши, се бяха загнездили в ума му дълго преди да срещне Моарейн. Руарк лъхаше на остро безпокойство. Само Лан гледаше на всичко това като на нещо съвсем обичайно. Лан и Моарейн.
Почти толкова бързо, колкото започна, то свърши. Моарейн отдръпна ръцете си и Ранд се олюля и се хвана за пилона на леглото, за да се задържи на крака. Трудно беше да се определи дали държи по-здраво пилона, или Каландор. Когато Моарейн посегна да вземе меча и да го постави на украсената стойка до стената, той го дръпна от нея силно, даже малко грубо.
За миг устните й се присвиха, но тя се задоволи само да свали прогизналия плат от раната на хълбока му и с него изтри петната кръв наоколо. Старата рана отново се бе превърнала в тънък белег. Другите наранявания просто бяха изчезнали. Засъхналите корички кръв, които все още се виждаха по тялото му, спокойно можеха да се вземат за следи от кръвта на някой друг.
— Все още не откликва — промърмори тя намръщено. — Тази няма да се Изцери напълно.
— Тъкмо тя ще ме убие, нали? — попита я той тихо и цитира: — „Кръвта му по скалите на Шайол Гул, тя ще отмие Сянката, поднесена в жертва за спасението човешко.“
— Твърде много четеш — сряза го остро тя — и твърде малко разбираш.
— Ти повече ли разбираш? Ако е така, кажи ми.
— Той просто се опитва да намери пътя си — изведнъж се намеси Лан. — Никой човек не обича да тича слепешком, когато знае, че някъде пред него го очаква урва.