Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Терминален експеримент [The Terminal Experiment - bg]
Терминален експеримент [The Terminal Experiment - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Терминален експеримент [The Terminal Experiment - bg]

Электронная книга - «Терминален експеримент [The Terminal Experiment - bg]». Краткое содержание книги:

Терминален експеримент [The Terminal Experiment - bg]
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 117
Перейти на страницу:

Може би щеше да го изгледа утре. Или в събота.

Може би.

Кейти, която седеше в ъгъла, се изкашля и каза:

— Колегите ми разпитват за теб. За нас.

Питър усети как раменете му се напрягат.

— Да?

— Ами чудят се защо не се появяваме на събиранията в петък вечер.

— А ти какво им отговори?

— Нищо. Съчинявах разни извинения.

— Те знаят ли… знаят ли за онова, което се случи?

Тя се замисли.

— Не съм сигурна. Ще ми се да вярвам, че не знаят, но…

— Но онзи досадник Ханс има голяма уста.

Кейти не каза нищо.

— Чувала ли си нещо? Някакви коментари с фалшив привкус? Намеци? Нещо, което би те накарало да помислиш, че колегите ти знаят?

— Не — отвърна Кейти. — Нищо.

— Сигурна ли си?

Тя въздъхна.

— Повярвай ми, станала съм изключително чувствителна към всичко, което казват. И да са клюкарствали зад гърба ми, не съм разбрала. Никой не ми е казвал нито дума. Наистина мисля, че не знаят.

Питър поклати глава.

— Не бих могъл да понеса, ако знаеха. Искам да кажа, да ги гледам в лицата, това е… — Той замълча, опитвайки се да намери подходящата дума. — Това е унизително.

Кейти беше достатъчно умна, за да не отговори.

— По дяволите — измърмори Питър. — Мразя такива положения. Наистина ги мразя!

Кейти кимна.

— Но все пак — продължи Питър, — предполагам… предполагам, че ако искаме отново да започнем нормален живот, трябва да се срещаме с хората.

— Данита смята, че това би било умно.

— Коя Данита?

— Моята съветничка.

О, да.

Кейти помълча за миг, после добави:

— Днес Ханс замина на някаква конференция. Утре вечер няма да го има.

Питър пое въздух и шумно го изпусна от гърдите си.

— Сигурна ли си?

Тя кимна.

Питър помълча известно време, подреждайки мислите си.

— Добре — каза накрая той. — Ще се опитам да го понеса, ако не останем прекалено дълго. — Той я погледна в очите. — Но дано се окажеш права, че онзи няма да е там. — Гласът му звучеше така, както никога не го беше чувала — беше леденостуден. — Ако го видя, ще го убия.

Питър пристигна в „Смирения епископ“ рано, за да е сигурен, че ще намери място до жена си. Екипът на рекламната агенция този път бе заел дълга маса в средата на помещението, така че всички се бяха разположили на столове с високи облегалки. Питър наистина успя да седне до Кейти. Срещу него стърчеше Псевдоинтелектуалеца. Електронното му читателско устройство днес беше заредено с произведение на Камю.

— Добър вечер, докторе — поздрави Псевдото. — Напоследък името ти непрекъснато се спряга по новините.

— Здравей — кимна му Питър.

— Не съм свикнал да те виждам тук толкова рано — добави Псевдото.

Питър веднага осъзна грешката си. Всичко трябваше да бъде както преди. Не трябваше да прави нищо, с което да привлече вниманието към себе си или към Кейти.

— Опитвам се да избягам от репортерите — отговори Питър.

Псевдото кимна и вдигна чаша тъмна бира към устните си.

— Сигурно ще се радваш, че Ханс няма да е тук.

Питър почувства, че бузите му се изчервяват, ала при слабото осветление в кръчмата това вероятно бе останало незабелязано.

— Какво искаш да кажеш? — Питър възнамеряваше въпросът да прозвучи неутрално, но в в него без съмнение се бяха промъкнали остри нотки. Кейти потупа коляното му под масата.

Псевдото вдигна вежди.

— Нищо, докторе. Просто ти и той, изглежда, не си допадате. Миналия път той доста се заяждаше с теб.

— О, да. — Дойде сервитьорката. — Портокалов сок — поръча Питър.

Сервитьорката се обърна към Кейти.

— Минерална вода — каза Кейти. — С лимон.

— Няма ли да пиеш алкохол днес? — попита Псевдото с такъв тон, сякаш постъпката й беше истинска обида срещу благоприличието.

— О, боли ме глава — отвърна Кейти. — Пих аспирин.

„Лъжи, лъжи до безкрай — помисли си Питър. — Тя не може да каже: «Престанах да пия, защото един път се напих и позволих на един колега да ме чука.»“ Питър почувства как под масата дланите му се свиват в юмруци.

Пристигнаха още двама от приятелите на Кейти — мъж и жена, и двамата на средна възраст, и двамата леко пълни. Кейти ги поздрави.

— Тази вечер има малко посетители — отбеляза мъжът.

— Къде е Ханс?

— Ханс е в Бийнтаун5 — отговори Псевдото и Питър си помисли, че сигурно цял ден е чакал да изрече това „Бийнтаун“. — На някаква конференция но проблемите на видео-взаимодействията в рекламата.

вернуться

5

???

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 117
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)