Алеята на прокълнатите [bg]

След известно време Танър чу рева на друг мотор. От една пътека от лявата му страна на пътя изскочи „Харли Дейвидсън“ и той нямаше как да му избяга, защото с този товар не можеше да вдигне по-висока скорост.

Скоро другият мотоциклетист, висок слаб мъж с рижава брада, подкара успоредно с него, усмихна се, вдигна дясната си ръка и я спусна към платното.

Танър спря, червенобрадият също спря и попита:

— Къде отиваш, приятел?

— В Бостън.

— Какво носиш в кутията?

— Лекарства.

— Какви? — Мъжът вдигна вежди и на устните му отново плъзна усмивка.

— За чумата.

— А, ясно. Помислих си, че може да е дрога.

— Съжалявам.

Червенобрадият протегна дясната си ръка и в нея имаше пистолет.

— Слез от мотора.

Хел се подчини. Мъжът вдигна лявата си ръка и от крайпътните храсти излезе друг човек.

— Закарай мотора му на двеста метра по-нататък и го остави по средата на шосето — нареди червенобрадият. — После се върни.

— Какво искаш? — попита Танър.

Мъжът не му обърна внимание.

— Кой си ти?

— Казвам се Хел. Хел Танър.

— Върви по дяволите.

Танър сви рамене.

— Ти не си Хел Танър.