Любимци на съдбата (Част III: Изменници)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част III: Изменници)». Краткое содержание книги:
Цезар се засмя.
— Това ще го запомня. Значи трябва да стоя далеч от съда за злоупотреби!
— Особено когато начело на заседателите стои Лентул Сура.
И понеже тъкмо Публий Корнелий Лентул Сура беше председател на съдебните заседатели по току-що изгубеното дело, той надигна вежди.
— Това, виж, беше полезна информация, Цицероне!
— Скъпи приятелю, няма въпрос, свързан с нашите съдилища, по който да не съм наясно! — похвали се за сетен път Цицерон. — Ако имаш някой ден въпроси, питай.
— Ще попитам, не се съмнявай — увери го Цезар. Двамата си стиснаха ръце и Цезар пое към дома си в срамния за адвокатите квартал Субура.
Квинт Хортензий се беше скрил зад една колона и сега уж случайно застана до Цицерон, който наблюдаваше отдалечаващия се Цезар.
— Днес беше на висота — похвали своя съперник Хортензий. — Само още няколко години да събере опит, скъпи Цицероне, и ще трябва да бдиш над лаврите си.
— Дай му почтени заседатели, скъпи Хортензий, и твоите лаври щяха да отлетят още тази сутрин.
— Не си справедлив!
— То няма да продължи вечно.
— Кое по-точно?
— Това заседателите да са само сенатори.
— Глупости! Сенатът си върна властта веднъж завинаги.
— Това, което ти казваш, е глупост. Гражданите настояват за възстановяване правата на народните трибуни. А когато трибуните си върнат старите пълномощия, Квинт Хортензий, заседателите пак ще се избират от конническото съсловие.
Хортензий вдигна рамене.
— На мен ми е все тая, Цицероне. Сенатори или конници, подкупът си е подкуп… Когато се стигне дотам.
— Аз заседатели не подкупвам — ядоса се Цицерон.
— Знам, че не подкупваш. Нито пък той — Хортензий махна с ръка по посока на Субура. — Но това е вече традиция, скъпи приятелю, при това общоприета!
— Във всеки случай традиция, която няма с какво да зарадва добрия адвокат! Когато аз спечеля едно дело, ще ми се да знам, че съм го сторил благодарение на уменията си, а не с парите, които клиентът ми е дал на заседателите.
— Тогава значи си глупак и няма да те бъде дълго.
При тези думи в тъмните очи на Цицерон проблеснаха заплашителни искрици.
— Ще те надживея, Хортензий! Не се съмнявай в това!
— Аз съм непоклатим.
— И Антей беше непоклатим, докато Херкулес не се сети да го вдигне от земята. Аве, Квинт Хортензий.
В края на януари на другата година Цинила роди първата дъщеричка на Цезар — Юлия, снежнобяло и крехко същество, което направи щастливи родителите си.
— Синът струва много разходи, мила съпруго — хвалеше я Цезар, — докато дъщерята е особен политически залог. Когато е патрицианка и по майка, и по баща и се радва на добра зестра, всяка дъщеря се превръща в безценен коз за баща си. Докато със синовете никога не сме сигурни какво ще излезе от тях. Юлия е чудесна. И тя като баба си Аврелия ще има да избира между десетки кандидати.
— С тази разлика, че не виждам голямата зестра — отбеляза майката, която беше преминала през известни усложнения, но се възстановяваше.
— Не се тревожи, Цинила, сладка моя! Докато Юлия стане мома за женене, зестрата ще е готова.
Аврелия беше в стихията си. Детето й беше поверено и тя се влюби в него. Вече се беше сдобила с четири внучета — двамата синове на Лия, и двамата от различни бащи, и момчето и момичето на Ю-Ю. И все пак никое от тях не беше расло в нейната къща. Пък и те не бяха наследници на сина й, на слънцето на живота й.
— Очите й ще се запазят сини, много са бледи, за да потъмнеят — радваше се Аврелия, защото Юлия приличаше на баща си. — И косите й са светли.
— Радвам се, че виждаш коса — отвърна замислено Цезар. На мен ми изглежда абсолютно плешива, а това не е добре за нас, Цезарите, които се славим с гъстите си коси.
— Глупости! Естествено, че има коси! Почакай да навърши годинка, сине, и тогава ще видиш какво значи гъста коса. При това няма да потъмнее. Малкото бебче ще бъде една светлокоса хубавица.
— На мен ми изглежда лишена от всякакъв чар — като бедната Гнея.
— Цезаре, Цезаре! Та още е новородено! Като порасне, ще заприлича на тебе.
— Съдба — заключи той и се махна от стаята.
Отиде в най-известната кръчма в града, на ъгъла на Форум Романум и Клив Орбий; беше получил съобщение, че клиентите, които го бяха наели да съди Долабела, са се върнали в Рим и държат на всяка цена да разговарят с него.
— Имаме ново дело за теб — посрещна го водачът на гръцката група, Ификрат от Солун.
— Поласкан съм — навъси се в недоумение Цезар. — Но кого искате да съдите този път? Апий Клавдий не е достатъчно време управител, за да има в какво да го обвините… Освен това не се знае дали сенатът ще се съгласи един действащ проконсул да бъде подведен под отговорност.