![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Гласът на Тенскватава отново зазвуча в ухото му:
— Но не това е причината да ти се обаждам. Можеш ли да се свържеш в момента? Ще има новини. А аз вече съм претоварен. Трябва да присъствам на конференция с някакви аристократи в Швейцария. Един от големите новознатни кланове май най-сетне ще се включи в движението.
— Страхотна новина.
— Да. Е, богатите копелета ни трябват, така че не мога да им откажа, особено след като изникна нещо още по-неотложно.
Хамиш почувства как удоволствието преминава в тревога.
— Нещо по-неотложно от спечелването на подкрепата на трилионери от Първото съсловие?
— Боя се, че да. — Тенскватава замълча за момент. — Един от хората ни, Карлос Вентана, току-що успя да ни прати вест, заобикаляйки системите за сигурност на НАСА. Съобщава, че се задава нещо голямо.
— Вентана — замислено повтори Хамиш.
Името му беше познато. Богат латиноамериканец. Притежаваше цяла телефонна компания в Бразилия или някъде там, докато не разбиха монопола му като част от Голямата сделка. След това май започна да се занимава с торове.
— НАСА ли казахте? Те още ли са в бизнеса?
— В момента се изживява като турист на космическата станция.
— Имате предвид старата изследователска станция, а не „Високия Хилтън“ или „Жен хотел“? — Хамиш поклати глава. Защо един свръхбогаташ ще троши грешни пари, за да се рее цял месец сред мръсотии?
— Именно. Искал е автентично изживяване, предполагам. Както и да е, чист късмет — или съдба — е, че имаме приятел на борда точно когато се е случило.
— Какво се е случило? — Хамиш едва успяваше да прикрие раздразнението си.
— Астронавтите спипали или прибрали нещо. Всички направо са полудели.
— Но какво толкова могат да открият, че…
— Подробностите са оскъдни. Може обаче да се окаже смутител втора степен. Ако не и първа.
Хамиш лично бе създал номенклатурата на „смутителите“ преди десетилетие, за да класифицира откритията или новите технологии, които биха могли да застрашат крехката стабилност на човечеството. Лидерите на Движението приеха терминологията му, но Хамиш винаги бе имал проблем със запомнянето на точните дефиниции. Разбира се, ако си носеше очилата, можеше да се обърне за помощ към Ригълс.
— Първа степен… — повтори той замислено.
— Ох, Исусе по Андите. Трябва ли да го казвам буква по буква, човече? Космонавти на правителството са се натъкнали на нещо от дълбоката тъмнина… и то започва да им говори! Оказва се, че точно в този момент дешифрират серия комуникационни протоколи!
— Говори им? Искате да кажете…
— Подробностите са оскъдни. Може би не става въпрос за истински разговор. Но е достатъчно, за да накара всичко живо в Белия дом, Синия дом и Жълтия дом да търчи по коридорите и да се поти. Още по-лошото е, че куп професионалисти от гилдията на чиновниците вече знаят… проклети цивилни слуги… и не можем да упражним натиск и да накараме президента да потули нещата. Този път новината ще се разчуе, Хамиш.
— От… космоса… — Хамиш примигна няколко пъти. — Това е или провокация, или някаква измама… може би някаква китайска шега…
— Де да имахме такъв късмет!
— … или пък е истинско — продължи Хамиш. — Нещо извънземно. Ох!
Сега бе ред на Тенскватава да замълчи и да остави барабанния ритъм да запълни паузата. И да отмерва равномерни отрязъци време, подобно на удари на сърцето.
— Ох, да — каза накрая Пророкът. — А може и да е нищо. Или може да успеем да се разберем някак с драскачите. Да отклоним общественото внимание и отново да оставим нещата потулени. Въпреки това потенциалът е ужасен. Можем да загазим здравата, приятелю. Всички ние. Цялото човечество.
Ами войните? Трябва ли да признаем, че нашият вид е минал едно от изпитанията, като не се отдаде на оргията на атомното унищожение?
Все още има милиони, които си спомнят съветско-американското противопоставяне, известно като Студената война, когато десетки хиляди водородни бомби бяха готови за изстрелване от подводници, силози и бомбардировачи. Няколко души, някои от които доказано нестабилни, са били на косъм да отприщят атомния ад. Всяка от десетината кризи е можела да сложи край на нашата цивилизация и дори на бозайниците на Земята.
Един мъдрец, помогнал за създаването на първата атомна бомба, го е казал доста хапливо. „Кога се е случвало човекът, който е кръвожаден в душата си, да изобрети ново оръжие и твърдо да откаже да го използва?“ Циниците твърдят, че подобно нещо е немислимо предвид основния човешки рефлекс към ярост и насилие.
Това обаче не се случи. Дори Ужасният ден и аферата Пак-Ит-Инд не доведоха до немислимото. Дали бяхме подплашени да се дръпнем от ръба, дали не изтрезняхме от предупредителния образ на облака с форма на гъба? Смъмрени и така спасени от носителя на смъртта?